Голямото приключение

Един ден, докато Пипи, Томи и Аника играели на нещотърсачи, видели един варел. А от него се чувал глас...

– Чимиджимичамиджоми.

Децата за пръв път виждаха говорещ варел.

– Кой си ти? – попитала Пипи.

– Чимиджимичамиджоми. Нали вече ти казах!

– И какво правиш тук? – попитала плахо Аника.

– Чакам моите приятели Лиско, Димби, Домби и Мокси да ме измъкнат оттук.

В този момент децата чули притеснените възгласи на Лиско и Мокси, които обсъждали шумно как да измъкнат приятеля си от металния капан. Тогава на Пипи ѝ хрумнала невероятна идея. В близкия двор на изоставена къща видяла чешма и маркуч. Бързо взела маркуча, свързала го за чешмата, а другият му край пъхнала в отвора на варела. Един след друг приятелите се изредили да потупват Пипи по рамото и да я поздравяват за страхотната идея, която ще помогне на Чимиджимичамиджоми да излезе от варела.

Не след дълго варелът се напълнил и от дупката му излязло едно малко жабче. Като го видял Господин Нилсон се изплашил и избягал. Пипи, Томи и Аника хукнали да го гонят, за да го успокоят. Сблъскали се с Тодора, която държала дървена лъжица. Пипи се строполила на земята и сърдито попитала:

– Ти пък коя си? Защо спираш тичането на децата?

– Аз съм Тодора и търся моя маймун Тошко. Да сте го виждали наоколо? – отговорила Тодора и размахала лъжицата.

– Не, но и ние търсим маймунка – Господин Нилсон.

Така тръгнали заедно да ги търсят и изведнъж чули шум. Погледнали нагоре и що да видят... едно малко момче лети. Заподскачали и му помахали. То ги забелязало и кацнало при тях, като любезно поздравило и се представило:

– Здравейте! Аз съм Карлсон, който живее на покрива. А вие накъде сте се забързали така?

– Търсим две маймунки. – отговорила Пипи. – Да си ги виждал някъде?

– Не! Но веднага мога да погледна отвисоко.

Докато изрече тези думи Карлсон се издигнал нагоре и полетял над близката гора. Насред гората видял дървена барака. Пред бараката седяло едно момче и си дялкало нещо. Карлсон с жестове обяснил на Пипи и приятелите ѝ да тичат през гората до бараката. Оказало се, че това е Емил от Льонеберя. Той подарил на всички по една дървена фигурка, която сам направил. За да му благодари Пипи го поканила на парти във Вила Вилекула. Толкова били възхитени от таланта на Емил, че забравили за маймунките и всички тръгнали към дома на Пипи. Като стигнали там видели двете маймунки да седят на гърба на Малкия чичо. Зарадвали се и щели да ги задушат от прегръдки.

Пипи запретнала ръкави и изпекла курабийки, Емил донесъл кървавица, Карлсон долетял с огромна торта, а Томи и Аника измъкнали от вълшебното дърво лимонада. Всички дълго се забавлявали.

Участва в конкурса „Моите любими книжни герои в една история“