Странната ваканция

Макар че бил много непослушен и палав, Емил много обичал семейството си. Винаги когато било възможно отивал на гости у роднини или ги канел той. Затова тази година решил да покани на гости своята любима братовчедка Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче или просто казано Пипи. Тя била малко по-голяма от него, но това не било проблем, защото Пипи също била много изобретателна в игрите.

Денят, в който пристигнала Пипи, бил празник за Емил. Но не могъл да я посрещне, защото пак бил наказан. Веднага след пристигането си в Льонеберя Пипи отишла в дървената барака при Емил. Тя много харесала дървените човечета, които приятелят ѝ дялкал.

– Емиле, че те са цяла армия! – учудила се Пипи. – Може ли да ми подариш едно? Обещавам, че ще се грижа добре за него! Даже вече му измислих име – ще го нарека Пинокио. Емил много се зарадвал, че някой харесва неговите дървени човечета. Избрал най-хубавото и го подарил на Пипи. Тя го грабнала и веднага му нарисувала очи и уста. После му ушила хубави дрешки и много, много го прегръщала. Всяка вечер си лягала с него и заспивала доволна.

Една нощ, когато всички спели и къщата била обгърната от мрака, от нищото се появило малко духче. Леко се понесло във въздуха и се приближило до леглото на Пипи. Видяло малкото дървено човече на възглавницата до главата на Пипи и много го харесало. В миг му се приискало да го съживи, за да си поиграят. Засвирило с магическата си флейта и дървената кукла се превърнала в живо истинско момченце.

– Здравей! – поздравило духчето. – Аз те съживих. Казвам се Йойо и съм духче от Долината на усмивките!

Щом изрекло тези думи духчето изчезнало. А Пинокио седнал кротко на стола до леглото на Пипи и зачакал всички да се събудят. Сутринта настанала истинска бъркотия, защото и Емил, и Пипи били на седмото небе от щастие, защото си имали още един другар в игрите. А родителите на Емил се притеснили, че ще има още един пакостник, когото да наказват. Така ваканцията за трите деца се превърнала в истинско приключение. Щастливи шетали из цялото село и винаги се измъквали от пакостите си с усмивка. Хората започнали да се оплакват на родителите на Емил, а те не знаели как да се справят с тримата пакостници.

Докато един ден някой не казал, че единственото им спасение е да наемат детегледачка. Но не коя да е, а Мери Попинз, защото само тя би могла да укроти игрите на тримата приятели. Щом пристигнала бавачката децата много я харесали. Бързо ѝ се доверили и ваканцията продължила в смях и забавление. Мери Попинз им показала, че ако носят в себе си добри мисли и намерения, те ще изгреят на лицата им, ще ги озарят като слънчеви лъчи и всички ще им се радват и ще ги обичат. На Емил, Пипи и Пинокио им се искало тази странна ваканция да не свършва.

Участва в конкурса „Моите любими книжни герои в една история“