Пет неща за сърцето, които със сигурност не знаете

Хората винаги са били очаровани от основната машина, която поддържа живота: сърцето. Разбира се, ние невинаги знаем какво прави то и как точно работи, но е трудно да го забравим и да не се интересуваме от него, след като постоянно го усещаме и то е най-важната част от нас. Ако искате да разберете колко точно е голямо това сърце, което се грижи за вас просто свийте юмрука си и погледнете – това е. Сърцето ни тежи между 230 и 300 грама и изпълнява много важни функции, като изпомпването и циркулирането на кръвта из цялото ни тяло. Състои се от четири камери и четири клапана и получава кръв от два различни източника – снабдена с кислород кръв от белите дробове и бедна на кислород кръв от тялото. Неговата задача е да размени местата им, така че кръвта с кислород да отиде в тялото, а тази без – в белите дробове. Това е всеизвестно на всички, но колкото и да се изучава този удивителен орган и колкото и да си мислим, че знаем за него, защото все пак е в нас и го усещаме, вероятно има и много неща, които не знаем.

1. Сърцето се формира най-рано

Сърцето на ембриона започва да се формира в рамките на 16 до 19 дни от бременността и минава през някои много интересни промени, преди да стане като сърцето на всички родени бебета.
На първо място сърцето на ембриона започва като малка тръба, подобна на сърцето на златна рибка. След известно време тази тръба се свива и започва да прилича по форма на подкова. Скоро след това тя се развива в двукамерно сърце, като на жаба. След това става трикамерно и накрая, след като четвъртата камера се развие се образува човешкото сърце. На ембриона сърцето започва да бие около 22-ия ден на бременността. На около четири седмици то вече е способно да циркулира кръв.

2. Сърцето не е съвсем там, където си мислите

Когато ви кажем да докоснете сърцето си веднага бихте сложили ръката си на лявата страна на гърдите си, нали? Всички ни учат, че сърцето е там и така е нарисувано и навсякъде, така че вие ще постъпите отлично. В интерес на истината, сърцето ти се намира не толкова много вляво, колкото си мислим. То по-скоро е по средата на гръдния кош, зад гръдната кост. Но защо тогава смятаме и го чувстваме толкова силно вляво?
Лявата част на сърцето е отговорна за изпомпването на кръвта дори и до най-далечните кътчета на тялото ни. А дясната страна просто я доставя до белите дробове, които се намират доста близо до сърцето. Поради тази причина, усещаме ударите на лявата част на сърцето си по-силно и затова смятаме, че точно там се намира то.

3. Сърцето е като електромотор

Може да не ви се вярва, но сърцето наистина успява да тупти и изпомпва кръв благодарение на леки електрически заряди. Нервните клетки в тялото не могат да се активират, освен ако не бъдат външно стимулирани. Изключение обаче прави синусовият възел, който представлява малко снопче от уникални неврони, които имат способността да се самоактивират.
Синусовият възел се активира с честота средно около веднъж на всяка секунда. Благодарение на електрическия заряд, който произвежда, сърцето изпълнява определен режим на работа, кръвта циркулира и съответно всяка част от тялото ни функционира. Когато сърцето изпомпва, то се свива и извършва движение, подобно на усукване. Отпуска се и се свива отново. Когато сърцето пулсира, електрическият сигнал тръгва от най-горната му част, минава през предсърдията – горните отделения, след това през сърдечните камери – по-ниските отделения, какъвто е и редът, в който се свиват частите на сърцето. Синусовият възел изпраща електрически сигнали, които ръководят останалата сърдечна тъкан. Когато предсърдията се свиват, сърдечните клапи се „сплескват“. По този начин се отваря пътят към камерите и кръвта преминава от съответното предсърдие в съответната камера.

През това време електрическият сигнал също е преминал от предсърдията към камерите. Така, докато предсърдията се отпускат, сърдечните камери се свиват. По този начин кръвта се изтласква през изходните клапи по основните кръвоносни съдове към останалите части на тялото. През това време долните отделения и изходните клапи са отпуснати, а предсърдията и клапите, през които навлиза кръвта в сърцето получават следващия електрически импулс.
Процесът се повтаря с честота около секунда.


4. Болестите на сърцето невинаги са се считали за „най-опасният убиец“

Днес сърдечните заболявания са основна причина за смъртност. Това обаче невинаги е било така. През XX век, например, най-опасните състояния са били пневмония, туберкулоза и дизентерия.
Нарасналата способност да се борим с инфекциозните заболявания, заедно с радикалните промени в начина ни на живот, довели до модернизацията на обществото ни, изпраща сърдечните заболявания, според тяхната честота и смъртност, на първо място. От 1900 година насам, процентът на смъртните случаи, вследствие на сърдечна болест се увеличава около 4 пъти. Вината за това трябва да потърсим, както в заседналия начин на живот, който водим, вследствие на напредналата технология, така и в храните, които консумираме. На всички нас е ясно, че масово употребяваните храни понастоящем са приготвяни с изобилие от мазнини, които вредят на сърцето.

5. „Сърдечната трансплантация да е като разходка в парка?!“

Трансплантацията на сърце не е никак лека операция, както за лекаря, който я извършва, така и за пациента, на когото се присажда новото сърце. При тази операция обаче има изненадващо високи шансове за оцеляване и възстановяване на пациента след това.
Първата трансплантация на човешко сърце преминава почти успешно. Новото сърце на пациента, функционира перфектно, но приеманите лекарства, които би следвало да предотвратят отхвърлянето на органа, водят до пневмония и пациентът умира 18 дни по-късно. През 1983 г. учените разработват нов медикамент, който помага на организма да приеме чуждия орган. Благодарение на новото лекарство медицината бележи постепенен напредък в областта.
Операцията със сигурност не е като „разходка в парка“, но с нейна помощ изключително голям брой хора изпитват удоволствието от все повече разходки.

Снимка: freeimages.com