Човешкото тяло

Начало | Човешкото тяло | Какво е сетивна система и къде се намира тя?

Какво е сетивна система и къде се намира тя?

Аз детето | 2021-08-04

Знаете ли какво е сетивна система, от какво се състои и къде се намира? Да, логично е – в нашето тяло, но къде по-точно? Сега ще ви разкажем всичко за нея – накратко, не с много медицински термини, но пък надяваме се интересно за вас.

Сетивната система е система от органи, част от нервната система. Нейната основна и единствена, но много важна задача е да обработва информация, получена от сетивата. Всяка сетивна система се състои от рецептори, неврални пътища и части от мозъка, участващи в сетивните възприятия. При много животни има по няколко отделни сетивни системи — за зрение, слух, осезание, вкус, обоняние. Тази система представлява сложна невродинамична система, която по своята функция и строеж е преди всичко пренасящо образувание. Тази функция е продукт на историческото развитие на организма, който в хода на еволюцията се приспособява все по-точно да разграничава свойствата на дразнителите, падащи върху рецепторите.
Нашата сетивна система се състои от всички наши сетивни органи, които са богати на нервни окончания и чрез които се приема информация от заобикалящата ни среда и се предава до главния мозък.

Човешкото тяло има пет основни сетива, знаете ли кои са те? Да, правилно това са: зрение, обоняние, вкус, слух и осезание (усещане).

Очите са един от най-забележителните органи в човешкото тяло. Те са и най-сложният орган след мозъка. Благодарение на тях ние успяваме да възприемем много голяма част от света. Може да се каже, че очите са като две камери за мозъка ни, които фокусират и му показват света. Бялата част на окото се нарича склера. Зад нея има мек, много кръвоснабден слой, наречен хориоидея. Светлината навлиза в окото през роговицата (прозрачната част на окото) и преминава през зеницата (черната точка в окото). Лещата в окото обръща образа наопаки и той се проектира върху ретината (в задната част на окото). Ретината е покрита с милиони чувствителни на светлина и цветове нервни клетки, които изпращат образа до мозъка чрез зрителния нерв. Мозъкът преобръща картинката и ние я виждаме в правилната посока.

Всички знаете, кой е органът, който отговаря за обонянието – това е носът. За да усетим миризма ние вдишваме. Вдишаният от нас въздух навлиза в носната кухина през ноздрите. След това прониква в гърлото, преминава по дихателната тръба (трахеята) и достига до белите дробове. В горната част на носната кухина има над 10 милиона обонятелни клетки. Те изпращат нервни импулси към обонятелната лигавица и от там към мозъка, където се разпознават различните миризми. Космите в носа задържат прашинките, които се носят по въздуха и не позволяват те да достигнат до белите дробове.

Също знаете и какво отговаря за слуха – това е ухото. Звукът се носи из въздуха като вибрации, наречени звукови вълни. Те преминават по ушния канал и достигат до тъпанчето, което вибрира. Тъпанчето е свързано с три малки кости - чукче, наковалня и стреме. Вибрациите преминават през тези кости. Стремето притиска ушния охлюв (малка спираловидна част, която се намира дълбоко в ухото и е запълнена с течност). Течността се раздвижва, като раздвижва и малки реснички, които са прикрепени към нервните клетки. По слуховия нерв, невроните изпращат сигнали към мозъка.

Сега можете ли да се сетите, кой е органът, който отговоря за осезанието. Помислете добре тук е малко по-трудно... Сетихте ли се? Ще подскажем малко – този орган е най-големият в човешкото тяло... Това е кожата. Да, тя също е орган и то много чувствителен. Благодарение на силно осезателните клетки, които се намират в кожата, ние можем да усещаме болка, допир, студ, топлина и още много неща. Кожата също така предпазва от вредните влияния на околната среда.
Най-външния ѝ слой се нарича епидермис и се състои от четири пласта. Под епидермиса се намира друг слой, наречен дерма. В дермата са разположени множество нервни окончания, които изпращат до мозъка сигнали. Така ние усещаме допир, студ, топлина, болка. Също така в дермата има мастни жлези, потни жлези, кръвоносни съдове, фоликули (космени канали).

Остана и последният орган от сетивната система. Чрез него ние можем да усетим вкуса на шоколада, пицата, плодовете и всичко друго, което толкова обичаме. Да – това е езикът. Органите, които отговарят за усещането на вкуса се намират върху него. Те се виждат много трудно, защото са група от малки клетки, с голяма и важна задача. Те работят, както и другите сетива, за които вече говорихме. Тоест възприемат входящата информация, която в случая получават от храната и течностите и я превръщат в серия от слаби електрически сигнали, които се движат по нервните клетки и стигат до мозъка. Той от своя страна предава обратно на нервните клети какво е това.
Тези малки клетки, се наричат вкусови рецептори. Намират се в в специални сетивни образувания, наречени вкусови луковици. Те имат овална форма, и са пръснати свободно в лигавицата на устната кухина и хранопровода или са разположени във вкусовите брадавици на езика. Върху предната част на езика са разположени малки гъбовидни папили, които съдържат от 1 до 5 вкусови луковици, а върху задната част са разположени големи листовидни папили, съдържащи няколко хиляди вкусови луковици, като всяка вкусова луковица съдържа около 50-100 вкусови клетки. Всяка една от тези вкусови клетки може да усеща определен вкус – солено, кисело, сладко, горчиво и лютиво. Те са разположени в така наречените вкусови зони – за солено те са отстрани на езика, за сладко – на върха, за кисело – отново от двете страни, а за горчиво в края на езика, почти при гърлото.