Нека да ценим различните!

Ако имах приятел, който е дислектик, много бих се радвал, тъй като тези хора могат на много да те научат. И аз може да не ставам за писател, но съм много добър в спорта. Както повечето момчета, обичам футбола и мечтая да стана известен футболист. Харесвам също и бойните изкуства. Аз имам приятели дислектици и те много ми помагат. Хората на света все пак са толкова много и толкова различни... Трябва да ценим различните, тъй като точно те правят света толкова хубав. Точно заради тях светът е топъл и светъл, заради тях е толкова цветен. Това е както при телевизора. Черно-белият телевизор има само два цвята – еднообразен е. Цветният телевизор обаче, има много повече багри. Ако го нямаше различието нима дъгата би била същата? Или листата на дърветата биха били цветни: през есента – червени, а през пролетта – зелени? Така е и с хората – колкото по-различни, толкова по-добре. Някои хора не оценяват, колко е хубаво да си различен. Дислектиците могат на много да те научат. Един го бива в музиката, друг – във филмовото изкуство, трети – в модата, четвърти – в спорта. От всеки можеш да научиш нещо ново. Добре е повече да се цени различието, именно то прави света толкова хубав. Нека да ценим различните!

Награден текст в конкурса “Аз и дислексията”