важните неща

Начало | важните неща | Орехчета

Орехчета

Мариана Тинчева Еклесия | 2009-09-03

Един човек брулеше ореха си, чиито клони бяха наполовина отвъд оградата на неговия двор и се разстилаха над уличния тротоар. Годината беше плодна и който минеше, събираше си нападали орехи. Докато мъжът беше на дървото, откъм реката се зададоха три момчета на велосипеди. Те бяха осем-десетгодишни. Като видяха обрулените орехи, погледнаха към дървото, където беше стопанинът; спряха велосипедите на отсрещния тротоар и се чудеха как да си съберат орехи. Едното от тях, с остра коса и щръкнали уши, притича бързо до дървото, напълни джобовете си и се върна при другите две деца. Стопанинът видя момчето, но не каза нито “Не пипай” нито “Вземи си още”.
Другото дете също притича до тротоара, боязливо грабна няколко ореха и бързо се върна в спасителния остров на своя велосипед. Тук орехите вече не изглеждаха крадени, понеже и на това дете стопанинът не каза нищо.
Третото дете, най-малкото, гледаше падащите орехи от дървото, искаше да си вземе, но като знаеше, че са чужди, дори не направи крачка. Един орех от върха се стрелна към тротоара и падна право пред обувката му. Едва сега момчето се наведе, взе орехчето в ръка, но не посмя да го сложи в пжоба си, защото знаеше, че е на стопанина на дървото. Двете момчета започнаха да чупят орехите и да си хапват, докато малкият не искаше дори да опита единственото си орехче.
Мъжът видя какво правят децата. Слезе от дървото, събра в една торбичка от брулените орехи, отиде и ги подаде на най-свенливото дете, което държеше в шепа падналото пред обувката му орехче. Човекът рече: “Вземи това и го отнеси вкъщи!”, пък момченцето му отвърна: “Не ща. Орехите са твои, пък аз си имам вече едно”. “Вземи, вземи!” – стопанинът настояваше, но момчето все тъй отказваше да приеме подаръка. “Тогава вземи торбичката и раздели орехите на трима ви!” – той я пъхна в ръцете на малкия, защото беше сигурен, че това дете ще подели дареното справедливо.
Така и стана. То сложи единственото си орехче в торбата, после започна да изважда от нея и да подава на приятелите си.
“Три на тебе!” – даде на най-голямото момче.
“Три на тебе!” – подаде на средното.
“Едно на мене” – сложи го отново пред обувката си, за да продължи: “Три на тебе, три на тебе, едно на мене...”

Орехови бонбони
Орехови лодчици
Орехови топки



Коментари
0 коментара
Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град