Вълшебната ми среща с дядо Коледа и джуджетата

Сънувах странен сън, как вратата на стаята ми се отваря и вътре влиза ярка светлина. Сякаш дочух странни гласове от дрешника. Нещо шумолеше, имаше някой там. Беше ме страх, но събрах смелост и го отворих, за да проверя. Отворих го и какво видях вътре? Няколко малки човечета облещиха малките си очички. Изтичах, за да се скрия под юргана, но те дойдоха след мен и ме заговориха. Това бяха помощниците на дядо Коледа — джуджетата. 
Изведнъж, и аз не знам как, се озовах пред една голяма и красива като палат къща. Отвън стояха грациозните елени впрегнати в шейната, която след броени часове щеше да полети в небето — там покрай ярките звезди, за да занесе подаръци по домовете на децата.
Приближих се, а на вратата ме посрещна той - самият дядо Коледа. Не вярвах на очите си. Сънувах ли или бе реалност? Малките джуджета ме хванаха за ръка и ме поведоха вътре. А какво видях там?

Мънички човечета вървяха напред-назад, наляво-надясно. Всички правеха нещо. Гледах ги как правят играчките, които милиони деца си бяха поръчали в писмата си до дядо Коледа. Опаковаха ги и ги слагаха в огромни чували.
Къде ли беше моят подарък? Дядо Коледа ми каза, че ще бъде изненада. Когато се събудя сутринта ще го намеря под елхата, която украсихме с мама и татко.

Ку-ку-ри-гуууу…. Петльо, както всяка сутрин пак е подранил. Отворих очи, а навън всичко беше като приказка. Навред беше побеляло. Снежко цяла вечер е валял. Изтичах при елхата и какво да видя?!Дядо Коледа и джуджетата не бяха ме излъгали. Там ме чакаха не един, а няколко подаръка. Ах, колко съм щастлив! Това значи, че съм бил добро дете.

Участва в конкурса "Разказ или стихотворение за Дядо Коледа и джуджетата"