Дядо Коледа, джуджетата и Сузи

Имало едно време момиче на име Сузи. То било на около десет години и вече не вярвало в дядо Коледа. Детето било красиво, с руси коси, сини очи и много червени устни.

Наближавала коледната ваканция. Всички съученици на Сузи били много радостни и си говорели как белобрадият старец ще им донесе подаръци и какво са си пожелали. Но Сузи страняла от децата, като им казвала, че дядо Коледа не съществува. Ала децата не били на това мнение.

Дошла и дългоочакваната зимна ваканция. Всички украсили къщите си празнично, украсявали елхи... Ала Сузи не проявявала интерес и оставила на майка си да украси къщата. Но колкото пъти детето излезело на разходка, толкова пъти получавало запитвания какво си е пожелало на дядо Коледа. Накрая Сузи решила да разбере дали наистина съществува дядо Коледа. За нея било невъзможно малки човечета да правят и опаковат подаръци, а след това да ги дават на белобрад старец с червен костюм, който обикаля света за една нощ с помощта на летящите си елени и златната шейна, разнасяйки подаръците и като се шмугва в комините да ги оставя под елхата. Сузи си наумила в навечерието на Коледа да остане, докато дядо Коледа дойде и да разбере дали наистина съществува. Така и направила. Но минали дванадесет, после един часа... Сузи чакала прекалено дълго, а и много й се спяло и решила вече да си ляга.
Но тъкмо станала от стола и чула как нещо пада. Обърнала се и видяла дядо Коледа. Старецът изглеждал точно както го описват — с дълга бяла брада, с очила, със сини очи, с червен костюм и с голяма торба на рамо. Детето не повярвало на очите си и започнало да ги търка.
— Сънувам ли? — попитала Сузи.
— Не, разбира се! — отвърнал дядо Коледа
— Но ти не съществуваш!
— Учудило се детето.
— Напротив! Аз съм реален. — казал старецът, като се отупвал от пепелта.
— Не е възможно! — учудена казала Сузи.
— О, напротив, Сузи. — казал дядото.
— Знаеш името ми! — отново се учудила Сузи.
— Разбира се! Аз знам имената на всички деца по света.
— Не може да е истина! Това е сън.
— Не, не е.
— Ако не е, значи ти не си дядо Коледа, а си преоблечен човек нали?
— Точно обратното, дете. Аз съм дядо Коледа.
— Ако си дядо Коледа - продължила Сузи - ще знаеш какво си пожелах!?
— Разбира се, че знам. Ти си пожела нов телефон.
— Да! От къде знаеш?
— Нали ти казах, че съм дядо Коледа.
— Да, вече вярвам, но...
— Но какво?
— Ще може ли да дойда с теб да обиколим няколко къщи?
— Разбира се, но трябва да побързаме, защото малко изоставам.
— Добре, само да се преоблека.
- Няма нужда. В шейната ми винаги е топло.
— Супер! Да тръгваме тогава!
— Добре. 
Шейната била невероятна. Тя била златна, със сребърни седалки. Била теглена от девет елена: Дашър, Денсър, Пренсър, Виксен, Комета, Купидон, Донър, Блитцен и Рудолф. В шейната винаги било топло. Те оставили подаръци в няколко къщи. Ала на детето му харесало толкова много, че дядо Коледа решил да обиколят и останалите къщи.
Дошло време Сузи да се прибира. Ала тя толкова харесала дядо Коледа, че започнала да плаче с глас. На стареца му станало мъчно и предложил на детето да отидат до Лапландия и да му покаже джуджетата. Детето се съгласило с удоволствие. Те потеглили.
След три минути били вече там. Сузи слязла и била удивена от красотата. Всичко светело, валял сняг, който падал от небето, като балеринки. Но тя се удивила още повече от къщата на дядо Коледа. Вътре, както шейната всичко било от злато и сребро, дори и машините. И всичко работело с магия. Сузи се запознала с джуджетата. Играла... Но всичко хубаво има и край. Дошло време да си ходи. Сбогувала се и отлетели с шейната.

Тази Коледа Сузи получила два подаръка — телефон и незабравимото приключение.

***

В тихата коледна вечер в леглата,
спят завити майките и децата.
Светят окичени домовете,
блестят украсените елхи,
но най-важното в тази чудна вечер
не е снегът до колената,
нито пък украшенията безброй...
най-важното във вечерта
е старецът със шейната,
който обикаля Земята.

На всеки покрив той елените спира
и слиза с червената торба.
После той в комина слиза
и в къщите през него влиза.
И там под елхата,
подаръци за децата оставя.
Дали ще е камионче или количка,
или пък кукличка и книжка...

После връща се в шейната
и елените подкарва пак.
И така всичко се повтаря,
докато не свършат
подаръците в торбата.
После той в Лапландия се връща.
Посрещат го джуджетата с радостен вик.
Всички от всяка страна го питат
как е минала нощта...
Но аз спирам до тук,
защото ако продължа,
няма да спра.

Участва в конкурса "Разказ или стихотворение за Дядо Коледа и джуджетата"