„Интересни книги за читателите и интересни читатели за книгите“ е посланието към децата по света за Деня на детската книга

От рафтовете на библиотеките, книжарниците или пък просто малката библиотечка у дома всеки ден и всеки час тайно ви се усмихват принцеси, великани, динозаври, рицари, магьосници и дори извънземни и тайно се надяват да ги вземете в ръце... Естествено, че не говорим за истински рицари и дори не говорим за някакви фигурки и играчки. Говорим за най-хубавото нещо на света – книгите! Знаете ли, че и детските книги имат свой специален ден и празник? Той е точно днес, на втори април. Този ден се отбелязва като празник на детската книга от 1967 г. по инициатива и решение на Международния съвет за детската книга (International Board on Books for Young People, IBBY). От тогава до сега всяка година IBBY кани различни детски писатели от целия свят да отправят своето послание към децата по света. Тази година честта се пада на литовския илюстратор и писател Кестутис Каспаравичюс. Прочетете неговата вдъхновяваща реч още сега!

„Бързам!… Нямам време!… Чао!…“ Всеки ден чуваме тези думи и то не само в Литва, която е разположена в центъра на Европа, но и по много други места по света. Също толкова често чуваме, че живеем във време на толкова много информация, претоварване и бързане. Но когато хванете книга в ръце, всичко се променя. Изглежда книгите имат чудното свойство да ни помагат да забавим времето и да поспрем. Веднага щом отворите книга и се гмурнете в спокойните ѝ дълбини, преставате да се притеснявате, че светът профучава покрай вас с такава лудешка скорост, че не успявате да го видите. Внезапно разбирате, че не трябва да тичате като луди, за да свършите поредните спешни, но незначителни неща. В книгите всичко се случва тихо и в прецизен ред. Може би защото страниците им са номерирани, а може би защото прошумоляват нежно и успокоително, докато ги разгръщате. В книгите случилото се в миналото спокойно среща това, което предстои да се случи.

Светът на книгите няма граници – той с лекота смесва реалността с въображението и фантазията. И понякога се питате дали това се е случило в някоя книга или сте видели със собствените си очи колко красиви са капчиците, които се откъсват от ръба на покрива, когато снегът се топи, или какво удоволствие е да гледаш стената на съседната къща, обрасла цялата с мъх. От книгите или от живота знаете, че плодовете на офиката са не само красиви, но и горчиви? От някоя книга или от живота е споменът как лежите в дъхава лятна трева, или как седите с кръстосани крака, загледани в небето и облаците, които плуват по него? Книгите ни помагат да не припираме, книгите ни учат да забелязваме нещата около себе си, канят ни и дори ни карат да поседнем за малко. Обикновено четем седнали, с книгата в ръцете или сложена на бюрото, нали?

А не сте ли преживявали и друго чудо – когато четете някоя книга, сякаш и тя чете вас? Разбира се! Книгите могат да четат. Те се вглеждат в челото ви, във веждите, в ъгълчетата на устата ви, които се извиват нагоре в усмивка или тъжно се отпускат надолу… Но книгите най-вече се взират в очите ви. И там виждат… е, вие знаете какво! Сигурен съм, че книгите никога не скучаят, докато ги държите в ръцете си. Човек, който обича да чете – независимо дали е дете или възрастен, е много по-интересен от някого, за когото книгите нямат значение, който постоянно се надбягва с времето, който никога не успява да поседне, да се огледа и да види какво има наоколо.

В Международния ден на детската книга моето пожелание към всички нас е: да има интересни книги за читателите и интересни читатели за книгите!