Има ли гравитация на МКС, а какво ядат там?

Обикновените хора, като правило, знаят малко за условията, при които работят астронавтите (космонавтите). Но в информационното пространство има много митове за Международната космическа станция (МКС). На форума „Учените срещу митовете“ инженерът по космически системи Александър Петров разказа какъв всъщност е животът на станцията и какви погрешни схващания за живота в орбита отдавна се разпространяват.

Мит 1. Астронавтите ядат храна от тубички

В самото начало на развитието на космонавтиката по правило на кораба имало само един човек. Той е проектиран по такъв начин, че е невъзможно да се затопли, да не говорим за готвене на храна. Да, не било необходимо, защото първите полети били много кратки. Ето защо, веднъж астронавтите наистина взели храна в тубички със себе си. Днес в различни музеи и изложби можем да видим точно тези космически ястия. Но организаторите на изложбата не казват нищо за факта, че животът в околоземната орбита се е променил отдавна. Днес астронавтите вземат със себе си пълноценна готова храна. Вярно, в сублимирана или консервирана форма. Лиофилизираните супи, пюрета и други течни ястия се съхраняват в дълготрайни торбички като прах. Когато дойде време за обяд, астронавтът прикрепя пакета към специален кран и го пълни с вода, която е загрята до около 80 °C. Разклаща плика, прахът се разтваря и се получава топла супа.

Основни ястия – зърнени храни с месо, яхнии, риба в различни форми – се доставят на борда под формата на консерви. Те много приличат на обикновените земни консерви в ламаринени кутии. Единствената разлика е, че стените на космическите консерви са по-тънки, за да могат лесно да се отварят. Такава консерва се поставя в нагревателя, след което астронавтът я отваря със специална отварачка и изяжда съдържанието. Космическата диета е доста разнообразна – менюто се повтаря едва след 16 дни. В допълнение към общите контейнери за доставки, които целият екипаж използва, всеки астронавт има свой собствен бонус контейнер. Там се крие храната, която той харесва най-много.

Освен здравословни и питателни ястия, астронавтите вземат със себе си нещо просто вкусно: шоколадови блокчета, мармалад, сладкиши. Понякога готвят нещо на борда – например могат да „сглобят“ торта или да направят пица. Между другото, товарните кораби доставят не само консерви на МКС. Носят зеленчуци и плодове, сладолед. Но в космоса има и туби – например с кетчуп, горчица, сладко или кондензирано мляко.

Мит 2. На борда на МКС няма абсолютно никаква гравитация

Тук започва спор за термини, в които неспециалистите често се бъркат. Гравитацията е сила, която възниква, когато масивни обекти си взаимодействат. Разбира се, по време на полета, тя не изчезва никъде. Станцията се влияе от привличането на Слънцето, Луната и Земята, вътре в модулите всички обекти също взаимодействат помежду си. Земната гравитация е особено важна, защото именно тази сила поддържа станцията в орбита. Ако Земята внезапно изчезне, МКС веднага ще стане спътник на Слънцето. На борда цари безтегловност. Това често се бърка с липсата на гравитация. Между другото, американците използват друг термин и казват, че на МКС има микрогравитация. Безтегловността възниква, защото станцията се движи с първата космическа скорост. Именно тази скорост не позволява напускане на земната орбита и в същото време не позволява на кораба да падне на планетата. Както МКС, така и хората вътре са в свободно падане през цялото време. Поради него възниква безтегловност. Между другото, астронавтите наистина харесват това състояние, но е опасно да остават в него дълго време.

Мит 3. На МКС се пие само рециклирана вода

Не, не само рециклирана. Но системите за регенерация работят на станцията през цялото време. Преди това цялата система за поддържане на живота на астронавтите била изградена само върху резерви. Тоест, каквото са взели със себе си – това са използвали. Но когато продължителността на полетите се увеличила, станало ясно, че за нормален живот астронавтите наистина се нуждаят от системи за пречистване и повторно използване. Днес те съществуват и използват както въздуха, така и цялата течност на станцията. В руския сегмент има агрегат, който обработва кондензат, който се събира от въздуха. Първо, климатичната система отделя най-малките капчици вода, като частици пот. След това цялата събрана течност се пречиства. След това системата го преработва в дестилирана вода. Невъзможно е да се пие, така че служи само за технически цели. Понякога в контейнерите се въвеждат сребърни йони, така че бактериите да не се утаяват във водата.

Но ако към дестилираната вода се добави сол в пропорциите, необходими на човек, тя ще стане годна за пиене. Водата със соли, за разлика от дестилираната вода, е много вкусна, приятно е да се пие. Американският сектор има система за рециклиране на урина.

Мит 4. За астронавтите е много трудно да се свържат с роднини

В орбита се появиха много релейни спътници. Сега МКС разполага с интернет и IP телефония. Хората на борда на МКС могат да вдигнат телефоните си по всяко време и да се обадят на произволен номер на мобилен телефон. И няма значение къде ще се намира станцията в този момент – над Австралия, Антарктида. А през почивните дни членовете на екипажа могат да организират частни телеконференции за роднини – за това след пускането на кораба се издават специални таблети с необходимите настройки. Астронавтите имат достъп до интернет – тази възможност се появи преди няколко години. Те дори поддържат социални мрежи и блогове и четат коментари на техните публикации.

Мит 5. Има твърде много инциденти на МКС и не е ясно колко дълго ще съществува

Не, извънредни ситуации не се случват много често. Въпреки че, разбира се, проблеми се случват. Факт е, че МКС вече е изчерпала своя ресурс. Но планират да го използват активно още няколко години. Наскоро 15 държави, участващи в проекта, решиха да удължат живота на станцията до 2030 г. Русия ще използва своя сегмент до 2028 г. И днес всички екипи непрекъснато се занимават с поддръжка и ремонт, за да удължат живота на оборудването за тези години. Но нито една система не е вечна. Когато МКС окончателно изчерпи ресурса си, тя ще бъде свалена от орбита. Скоростта ще намалее и ще стане по-ниска от първата космическа. Тогава станцията ще слезе от орбита и след това ще изгори в плътните слоеве на атмосферата. Малки отломки ще паднат на Земята.

Вижте още:

• Как ходят до тоалетна космонавтите?
• Как астронавтите се подготвят за полет в Космоса – в ексклузивен репортаж от обучителния център на НАСА в Измир по Bulgaria ON AIR
• Как се става космонавт?
• От каква височина започва космосът?