Космос
Знаете ли, че всички планети в Слънчевата система могат почти да се поберат между Земята и Луната?
Какво си мислите, докато гледате в нощното небе? Чудите ли се колко по-точно са далеч всички тези малки светещи звезди и дали наистина са чак толкова малки? А пък и да си представяте, че някъде там има извънземни същества, които живеят като нас и децата им също гледат нощното небе и си мислят същите неща... Да се върнем на планетата Земя за момент. Вие знаете, че нашата планета е едно наистина невероятно място, а също така е и много голяма и най-вероятно няма да ни стигнат дори три живота, за да я разгледаме цялата, да не говорим да открием всички съкровища, които крие. Планетата Земя си е наистина внушителна! Вероятно и това е причината съзнанието ни направо да отказва и да се обърква, когато се опитаме да осъзнаем колко невероятно малка е Земята в сравнение с останалата част от Слънчевата система. А има и още толкова неща за които не се сещаме. Ето 5 от тях, които ще ви накарат да мислите за Слънчевата система по нов начин!
1. Всички планети в Слънчевата система почти могат да се поберат между Земята и Луната
Слънчевата система е невероятна по своите размери. В научнопопулярните книги за деца и тийнейджъри планетите се изобразяват като доста близо една до друга, но това напълно изкривява мащаба на космоса. Например ако Слънцето беше с размерите на баскетболна топка, Земята щеше да е глава на карфица. И ще ги дели повече от 30 метра празнота. А какво тогава остава за разстоянието между Земята и Луната? Е, всички планети от Слънчевата система почти биха се поместили между Земята и Луната, разстоянието между които е приблизително 384 400 километра.
2. На Меркурий се образува лед поради топлината на Слънцето
Меркурий е най-близката планета до Слънцето. Мнозина неправилно приемат, че това го прави най-горещото небесно тяло в системата. Това не е вярно: Венера е още по-гореща поради парниковия ефект, причинен от гъстата ѝ атмосфера. Въпреки това, меко казано, на Меркурий също не е студено: средната повърхностна температура там достига 420 °C. Още по-странно е, че на полюсите на тази планета може да се образува воден лед. Дебелината на отлаганията му понякога достига два метра! Освен това този лед се получава именно благодарение на непоносимо горещото Слънце. Да, изображения от космическия кораб Mariner-10 и Messenger на НАСА и изследвания от радиообсерваторията в Аресибо показаха, че ледниците съществуват в полярните кратери на Меркурий, в области, които получават много малко слънчева светлина. Дълго време учените смятаха, че ледът е попаднал там благодарение на преминаващите комети, докато не откриха много по-интригуващ начин за образуването му.
Оказва се, че той се носи там от слънчевия вятър. Този вятър се състои от хелий и водород. Когато се сблъскат с повърхността на Меркурий, потокът от тези частици освобождава молекули кислород от скалите. Водородът се свързва с тях и образува вода, която замръзва в дълбоки полярни кратери, откъдето просто няма къде да се изпари. Но колко от този лед ще бъде издухан от слънчевия вятър? Може би малко, но Меркурий не бърза. Според изчисления на астрономи от Училището по химия и биохимия към Технологичния институт на Джорджия, слънчевият вятър може да образува приблизително 11 023 110 000 тона лед на всеки 3 милиона години.
3. На Венера денят е по-дълъг от годината
Венера често се нарича сестра на Земята, като се има предвид сходството на масите и размерите на планетите. Но тук връзката им свършва. Венера се върти много бавно около оста си – за едно такова завъртане са ѝ необходими 243 земни дни. Но за да облети около Слънцето, планетата се нуждае само от 225 земни дни. Следователно денят на Венера е по-дълъг от годината на Венера. Освен това планетата се върти по посока на часовниковата стрелка, а не обратно. За наблюдател на повърхността на Венера Слънцето ще изгрява на запад и ще залязва на изток. Въпреки че в действителност същият този наблюдател би бил унищожен от адска топлина, налягане и сярна киселина. И нямаше да може да наблюдава светилото поради гъстите облаци. Защо Венера е толкова странна, учените не са разбрали напълно. Но те предполагат, че въртенето на планетата около оста ѝ е било забавено в продължение на милиарди години от приливното влияние на Слънцето върху прекалено плътната ѝ атмосфера.
4. В дълбините на Юпитер водородът се смята за метал
Юпитер е газов гигант, по-голямата част от който се състои от водород и хелий. Тя няма твърда повърхност, като скучната скалиста Земя и Марс. А Юпитер е огромен – по-голям от всички останали планети в Слънчевата система взети заедно. В горните слоеве на атмосферата тук, в допълнение към водород и хелий, можете да намерите огромни облаци от амоняк и сяра. Там бушуват урагани със скорост от 120 до 170 м/сек и огромни светкавици. Това, което прави атмосферата на Юпитер особено бурна, е нейната чудовищна скорост на въртене: газовият гигант успява да се завърти около оста си за 10 часа. Но въпреки това една година там продължава всичките дванадесет земни години – точно толкова време трябва на Юпитер, за да завърши обиколката около Слънцето. Но най-интересните неща се случват вътре в тази планета.
Налягането в дълбините на гиганта достига 4,18 милиона земни атмосфери, което ги принуждава да се нагряват до температури от 6000 до 20 700 °C. При такива условия водородният газ се превръща в течност, чиито свойства наподобяват метал. Това състояние на агрегиране се нарича „метален водород“. Учените смятат, че той е свръхпроводим и може да служи и като невероятно ефективно ракетно гориво. Можете ли да си представите сцената: космически кораб пуска маркуч за гориво в Юпитер, за да зареди с гориво, преди да пътува в дълбокия космос? Не е ясно обаче от какво да се направи този маркуч и как да се поддържа налягане от няколко милиона атмосфери в него, но концепцията е интересна.
5. Уран е много студен, но това не му пречи да има горещ лед
Изглежда, че Нептун трябва да е най-студената планета в Слънчевата система, защото е най-отдалечената от нашата звезда. Но всъщност Уран, разположен пред него, е още по-студен. Минималната регистрирана температура в атмосферата там е −224,2 °C. За сравнение: на Нептун е −218 °C. Следователно Уран е най-студеното място в Слънчевата система. Учените не могат да разберат защо това е така. Но има две добри теории. Първата гласи, че преди много време случайно прелетяла планета с размерите на Земята се блъснала в Уран. Поради сблъсъка той изхвърлил значителна част от горещата материя от ядрото си, така че сега не е толкова горещ, колкото този на други гиганти. Поради това не загрява по-високите слоеве на атмосферата.
В допълнение, силата на удара накарала оста на въртене на Уран да се измести, така че сега той се върти, сякаш лежи на една страна. Друга теория казва, че в течните слоеве на планетата има много магнезий, който създава топлоизолация. Следователно топлината от дълбините не нагрява горните облаци. Нептун има по-малко магнезий, така че атмосферата му е малко по-топла. Въпреки това, Уран е само студен отвън, но пък има наистина топло сърце. Подобно на други планети гиганти, в дълбините му има просто луд натиск. В резултат на това водата в Уран – а там има 50 000 пъти повече вода, отколкото на Земята – се трансформира в различно състояние на агрегиране. Кислородните атоми се втвърдяват, образувайки кристална решетка, а водородните атоми между тях се движат свободно, като течност. Това се нарича суперионна вода – или „горещ лед“.
Image by Freepik
Вижте още:
