Защо Слънцето изгрява и залязва по различно време всеки ден?

Имахте ли време да видите изгрева на Слънцето тази сутрин? А някога преди това? Ако няколко дни подред станете по-рано можете да видите колко красиво и приятно е, а също и да си направите един интересен експеримент: вижте колко е часа и запомнете или запишете. Направете същото и на следващия ден или пък след няколко дни. Ще забележите нещо наистина любопитно: Слънцето изгрява в различни часове. Ако пък не ви се става чак толкова рано можете да направите същото и когато залязва. Ефектът ще е същия! Защо се получава така ли? Отговорът на този въпрос зависи от мястото на което живеете точно и кое време на годината е! Както и от няколко други общи фактора, с които ще ви запознаем сега!

 

Не смятате ли, че би било по-хубаво ако Слънцето изгряваше всяка сутрин по едно и също време. Това би било по-удобно за всички, същото и е със залеза. За съжаление обаче космосът не работи по този начин, което от друга страна е хубаво, защото така в момента всички очакваме онези дълги летни дни, когато можем да играем навън часове наред, защото денят е много, много дълъг. Цялата работа е, че ако винаги беше така просто нямаше да е ни е чак толкова любимо, а сега имаме нещо, което да ни крепи през студената зима. Освен чайовете и млякото с какао. Ако сега се чудите ще ви кажем, че нещата биха били различни ако: (1) Земята обикаляше Слънцето в перфектен кръг и (2) Земната ос беше перпендикулярна на равнината на своята орбита (права нагоре и надолу). Ако случаят е такъв, Слънцето щеше  да изгрява и залязва по едно и също време всеки ден. Също така ще се движи по небето по един и същи път всеки ден от годината. На нас това обаче ни звучи супер скучно, а сме сигурни, че и на нашата звезда също!

 

 

Точно затова нито едно от тези условия ги няма. Вместо перфектно кръгова орбита, орбитата на Земята около Слънцето е леко елипсовидна. Това означава, че Слънцето се движи в небето с малко по-различна скорост всеки ден в зависимост от това, къде се намира Земята при своето движение около орбитата си. Освен това земната ос е наклонена около с около 23, 4 °. Това е причината да имаме и сезони – нещо, което сме убедени, че вие си знаете. (Но ако не е така или искате да си припомните можете да прочетете тук!).

 

Наклонът на Земята също така обяснява защо най-дългия ден от годината се случва на лятното слънцестоене (обикновено около 21 юни). Също така, най-краткият ден от годината се случва на зимното слънцестоене (обикновено около 21 декември).  Сигурно сте забелязали, че след лятното слънцестоене дните започват да се съкращават. Тази тенденция продължава до зимното слънцестоене, най-краткият ден от годината. След зимното слънцестоене, дните стават малко по-дълги докато не дойде отново лятното слънцестоене и така това се повтаря всяка година! Точно това е и причината Слънцето да не изгрява и залязва всеки ден по едно и също време. 

 

Илюстрации: Pixabay.com