От каква височина започва космосът?
Направете следното: попитайте родителите си откъде започва космосът и те най-вероятно ще ви кажат „от небето“ или просто ще посочат нагоре! Прост и лесен отговор, нали? Но вече трябва да сте разбрали, че в науката и особено в космоса няма нищо просто. Освен това никой наистина не знае къде точно завършва „въздушното пространство“ и започва „космическото пространство“. Това може да звучи тривиално, но определянето на тази граница би могло да има значение за различни неща, като например кои хора да бъдат наричани космонавти (астронавти). Така например дали пилотите на някои специални самолети не са в действителност астронавти, а какво ще стане с космическите туристи, кога ще знаят, че са в космоса. Защото колкото и да ни се иска, едва ли ще изпратим скоро туристи на Марс.
Е, както разбрахте, не можем да дадем точен отговор на този въпрос, но все пак има няколко интересни неща, които да разгледаме заедно.
Има ли значение къде започва космосът?
Международните договори определят „пространството” като свободно за проучване и използване от всички, но същото не е вярно за суверенното въздушно пространство над различните държави. Законите, регулиращи въздушното и космическото пространство, са различни; летенето на например български сателит на 55 км над Китай няма да е проблем, ако космосът започва от 55 км, но ако е определено, че започва от 60 може да откриете, че нашият сателит се третира като акт на военна агресия. „Къде е краят на въздушното пространство на страната и къде започва космосът?“ пита Джонатан Макдауъл от Харвард-Смитсонианския център за астрофизика. „След като се съгласите за граница на пространството, вие се съгласявате за граница, където се прилага законът за пространството.“
Съединените щати и някои други страни обаче се противопоставиха на официалното международно ограничаване на пространството, заявявайки, че това не е необходимо и че „не са възникнали правни или практически проблеми при липсата на такова определение“. Други твърдят, че запазването на отчетливата граница ще бъде от решаващо значение предвид увеличаването на броя на националните космически програми и начинанията за частен космически полет, които увеличават количеството на суборбиталния трафик.
Линията на Кармар за сега решава проблема
Традиционно за граница на космическото пространство се приема 100-километровата височина – т. нар. „линия на Карман“, кръстена в чест на аерокосмическия пионер Теодор фон Карман. На височина между 85 и 100 километра въздухът е толкова разреден, че на теория една летателна машина ще трябва да лети по-бързо от първа космическа скорост, за да може да има аеродинамична подемна сила. На около 100-километрова височина въздушната плътност е около 1/2 000 000 от плътността в близост до земната повърхност. В зависимост от различни параметри като слънчевите лъчения, магнитния индекс и др., изчислената височина варира. Поради тези вариации 100-километровото число е избрано за удобство.
Тази граница е призната от Международната аеронавтическа федерация FAI, Международната федерация по въздушни спортове, както и от международното състезание „Ансари Екс Прайз“, по време на което в началото на новото хилядолетие частни екипи се съревноваваха, за да изстрелят пилотиран космически кораб. Победител в състезанието бе корабът-предшественик на „СпейсШипТу“ – „СпейсШипУан“. До голяма степен причината за широката слава на линията на Карман като официално призната граница на космоса се дължи именно на състезанието „Ансари Екс Прайз“, създателите на което положиха доста усилия, за да я популяризират.
