Десет научни въпроса, чийто отговор всеки трябва да знае – втора част

Днес с вас продължаваме да си говорим за науката. Спомняте ли си как наскоро ви казахме, че науката Науката, ако ни позволите да се изразим така, е най-невероятното и най-необятното човешко постижение. Също е доста древна. Още нашите прадеди са се чудили как работи това или онова, как светят звездите, защо небето изглежда синьо и още безброй подобни въпроси. За тях е създадена и науката. Има я тук от много векове, много известни и не толкова известни учени са посветили живота си на нея и са оставили солидни изследвания и наблюдения, благодарение на които ние днес знаем много неща за... много неща. Науката е постоянно усилие да се придобие и увеличи човешкото познание и разбиране посредством строги изследвания. Използвайки контролирани експерименти, учените търсят и събират сведения за природни или обществени явления, записват измерими данни, свързани с наблюдения, анализират тази информация за изграждане на теоретични обяснения на изучаваните процеси и явления. Методите на научните изследвания включват изграждането на хипотези за наблюдаваните явления, провеждане на тестове и експерименти, проверяващи тези хипотези при контролирани условия. От учените се очаква също да публикуват информация, така че други учени да могат да направят подобни опити за двойна проверка на техните заключения. Резултатите от този процес позволяват по-добро разбиране на минали събития и по-добра способност за предвиждане на бъдещи събития от същия вид като тези, които са били изследвани. Науката в широкия смисъл на думата съществува преди модерната епоха, в много исторически цивилизации, но съвременната наука е толкова стриктна в подхода си и успешна в своите резултати, че тя определя това, което науката е в най-точния смисъл на думата.
Науката постоянно се развива и разпространява все нови и нови открития, затова няма човек, който да знае всичко за всяка наука. Въпреки това, учените от всички дялове на науката са определили десет въпроса, чийто отговори трябва да знае всеки човек и които сега и ние ще ви представим. А след това обяснихме, с помощта на науката, защо небето е синьо, на колко години е Земята, как действат магнитите, защо мехурчетата имат кръгла форма? Сигурни бяхме, че ще се сетите. Е, днес е време да ви запознаем и останалите пет въпроса.

1. Как се образува дъгата?

Дъгата е нещо много красиво, но и относително рядко случващо се, защото две природни явления трябва да се съчетаят, за да се образува тя. Дъгите са образуват от капките вода, които остават в атмосферата след буря. Огрени от слънчевата светлина, капките действат като миниатюрни призми и пречупват светлината. В основата на това явление е дисперсията на светлина, възникваща при пречупване и отражение на успореден сноп лъчи във вътрешността на сферична капка вода. Дължините на вълните се отразяват обратно към нас. Това създава дъга с ленти от цветове на видимия спектър, които виждаме. Ако сте в самолет и видите дъгата от по-горе, тя всъщност може да изглежда като кръг.

2. От какво са направени облаците?

Облаците са наистина много красиви, особено през лятото, бели и пухкави, изглеждат, все едно са направени от памук, но дали в действителност е така. Не, определено не е. Облаците са направени от малки капчици вода, ледени кристалчета или смес от двете, които се кондензират над повърхността на Земята. Облаците се образуват, когато влажният и топъл въздух от земята се издига нагоре. И тъй като въздухът в небето е по-студен, охлажда и топлия. Както знаем, макар и в малка част въздухът се състои от водни пари. Достигайки високо в небето тези водни пари се охлаждат и се превръщат в малки капчици вода и ледени кристалчета, в зависимост от това, колко е студено при тях. Естествено само едно или две не могат да направят цял облак, но в небето те са милиони, които се привличат едно с друго и седят заедно. Така тези залепени една до друга частици ние виждаме и наричаме облаци.
Някои облаци са по-дебели или големи от другите, защото често се случва различните капчици да се разделят на различни по размер групички. Облаците са ключова част от водния цикъл на нашата планета, в който водата постоянно се движи между повърхността и атмосферата и минава през различните си агрегатни състояния. Знаете ли кои са те?
Ако този цикъл не съществуваше, то вероятно и нас нямаше да ни има тук, както и нямаше изобщо да има живот на нашата планета.

3. Какво е тропическа гора?

Всяка гора, която се намира близо до екватора (мислената окръжност около планетата, която се намира на равно разстояние от двата полюса и разделя планетата на Северно полукълбо и Южно полукълбо) и в която, вали много дъжд се нарича тропическа. На екватора няма сезони. В тази област винаги е топло. Температурата там не пада под 16 градуса по Целзий през цялата година, а средните валежи са много големи и постоянни. Тропически гори има в Южна и Централна Америка, както и в Африка, Азия и Австралия. Тази комбинация от топлина и дъжд е точно това, от което се нуждаят дърветата в тези гори, така че да могат да порастат големи и високи. Едно от най-големите дървета в тези гори може да достигне до 64 метра височина. Някои екстра-високи дървета растат по-високи и от 76 метра. Характерна особеност на растителността в тропическите гори е нейното голямо разнообразие. То се дължи на благоприятните условия за живот през цялата година. Влажната гора, изключително богата на растителни видове, обикновено е мрачна, тъмна, с рядка ниска приземна растителност и е трудно проходима. Там, където светлината си е пробила път, покрай просеките и бреговете на реките и езерата, избуява гъста и трудно проходима растителност. Повечето от посетителите са я видели било от лодки или през просеката и са създали мита за „непроходимата“, „гъстата“, „трудно достъпна“ джунгла.
Тропическите гори са най-старите гори на планетата и екосистемата с най-голямо биоразнообразие в света. Счита се, че те са дом на около 90% от всички живи организми на планетата. Никоя друга екосистема на Земята няма толкова впечатляващо разнообразие на флора и фауна. Голяма част от растителните и животинските видове в зоната все още са непознати на науката. Повечето от тях не се срещат в други екосистеми. Това е може би най-сложната екосистема, тъй като видовете, които я обитават са свързани в един изключително сложен цикъл на взаимозависимости между тях, чието нарушаване може да има катастрофални последици. Най-интересното по отношение на флората в тропическите гори е нейната етажираност. Тя зависи от височината на дърветата и разликите в растителния и животинския свят, които се забелязват на различните етажи. Така най-ниските етажи представляват ниска папратовидна растителност и храсти, докато най-високите обхващат короните на дърветата. Животните също обитават различни етажи: в най-ниският етаж живеят големите животни (слонове, тапири, окапи и др.), докато горните се обитават от птици, дървесни жаби, маймуни и др.

4. Какво са ледниците?

Ледниците са огромни маси от лед. Те могат да се образува само в местата, където повече сняг пада през зимата, отколкото се топи през лятото. Учените изследват ледниците, защото с тяхна помощ те могат да следят глобалното затопляне и промените в климата. Ако ледниците започват да се топят прекалено много, това ще доведе до покачване на морското равнище, което би било пагубно за човечеството и за планетата. В момента, казват учените, ледниците от цял ​​свят се топят доста бързо, защото температурата на Земята се покачва. Смята се, че всички ние причиняваме това, като чрез различни ежедневни дейности увеличаваме изпускането на много въглероден диоксид в атмосферата. Това води до глобално затопляне. Ледниците са все по-малки дори в Антарктида, където е много студено. Учените са притеснени, защото ако ледниците се стопят това ще доведе, не само до огромни наводнения, но също така ще доведе и до по-малко количество питейна вода. Това е така, защото ледените пластове отразяват слънчевата енергия далеч от Земята. С по-малки ледени пластове, Земята ще поглъща повече слънчева енергия и ще изгуби много пресни водоизточници.

5. Какво е свлачище?

Свлачището е природно явление, при което се нарушава устойчивостта на големи земни маси и се създават предпоставки за придвижването им. Причините за възникването на свлачища са свързани със силно пресечения релеф и други специфични геоложки дадености в определени райони. Свлачищните процеси нямат внезапен характер и е възможно да бъдат регулирани с технически средства. Във времето те имат периоди на затихване и усилване. След активизирането на свлачището може да се стигне до възникване на бедствена ситуация. Свлачището се случва, когато скали и други земни маси се разместят и започнат да се търкалят надолу по наклон (наклонена повърхност) бързо. Едно от нещата, които могат да причинят свлачище е просто, когато скалата се е износила и разхлабила от времето. Водата може да доведе до друг види причина за свлачище наречени химически изветрявания. Земетресенията също могат да направят скалите и почвата нестабилни, което също да доведе до свлачище. Горски пожари горят корени на растения и дървета, които държат почвата заедно. След това, гравитацията надделява, почвата започва да се движи и се образува свлачището. Вулканите могат също да допринесат за появата на свлачище. Свлачищата след вулканично изригване са изключително горещи, с висока скорост и опасни. Както можете да видите, гравитацията играе важна роля в свлачища. Въпреки че тя не е една от основните причини за появата на свлачище, без силата на гравитацията, скалите и почвата не биха се движили надолу по склона.