Десет научни въпроса, чийто отговор всеки трябва да знае – първа част

Науката, ако ни позволите да се изразим така, е най-невероятното и най-необятното човешко постижение. Също е доста древна. Още нашите прадеди са се чудили как работи това или онова, как светят звездите, защо небето изглежда синьо и още безброй подобни въпроси. За тях е създадена и науката. Има я тук от много векове, много известни и не толкова известни учени са посветили живота си на нея и са оставили солидни изследвания и наблюдения, благодарение на които ние днес знаем много неща за... много неща. Науката е постоянно усилие да се придобие и увеличи човешкото познание и разбиране посредством строги изследвания. Използвайки контролирани експерименти, учените търсят и събират сведения за природни или обществени явления, записват измерими данни, свързани с наблюдения, анализират тази информация за изграждане на теоретични обяснения на изучаваните процеси и явления. Методите на научните изследвания включват изграждането на хипотези за наблюдаваните явления, провеждане на тестове и експерименти, проверяващи тези хипотези при контролирани условия. От учените се очаква също да публикуват информация, така че други учени да могат да направят подобни опити за двойна проверка на техните заключения. Резултатите от този процес позволяват по-добро разбиране на минали събития и по-добра способност за предвиждане на бъдещи събития от същия вид като тези, които са били изследвани. Науката в широкия смисъл на думата съществува преди модерната епоха, в много исторически цивилизации, но съвременната наука е толкова стриктна в подхода си и успешна в своите резултати, че тя определя това, което науката е в най-точния смисъл на думата.
Науката постоянно се развива и разпространява все нови и нови открития, затова няма човек, който да знае всичко за всяка наука. Въпреки това, учените от всички дялове на науката са определили десет въпроса, чийто отговори трябва да знае всеки човек и които сега и ние ще ви представим.

1. Защо небето е синьо?

Причината небето да изглежда синьо е  тази, наречена ефект на разсейване. Слънчевата светлина трябва да премине през атмосферата на Земята, която е пълна с газове и частици. Те отразяват слънчева светлина навсякъде! Както много добре знаете слънчевата светлина е съставена от много различни цветове, всеки от който има различна дължина на вълната. Синята светлина има най-късата дължина на вълната, така че този цвят преминава най-лесно през атмосферата, за  разлика от цветовете с голяма дължина на вълната. Това означава, че синята светлина е и най-разпръсната в атмосферата. Ето защо небето изглежда синьо през светлата част на деня, когато Слънцето е високо в небето. По време на изгрев и залез слънце обаче, слънчевите лъчи трябва да пътуват по-дълги разстояния, за да стигнат до нас. Това премахна предимството на синята  светлина и и ни позволява да видим и другите цветове по-добре. Ето защо залезите са толкова красиви и често изглеждат червени, оранжеви или жълти!

2. На колко години е Земята?

Възрастта на Земята е нещо, за което хората спорят от дълго време. Нека се върнем през 1654 г., когато един учен на име Джон Лайтфут, казва, че Земята е била създадена точно в 9 часа сутринта на 26 октомври, 4004 г. пр. Хр. Интересно как е изчислил толкова точно нали. И при това не само за нас, но и за неговите наследници, които  в края на 1700 година, начело с друг учен на име граф дьо Бюфон загряват малка топка, която са изработили от приблизително същите вещества, от които се състои и нашата планета. След това те измерват скоростта, с която тя се охлажда, и въз основа на тези данни, изчисляват, че Земята е на около 75 хиляди години. Но дори и това изследване не било достатъчно доказателство. През 1800 г. физикът Лорд Келвин използва различни уравнения, за да определени възрастта на Земята, която според него е на 20-40000000 години.
В днешни времена учените все още спорят за точната възраст на нашата планета и продължават да правят различни изследвания. Използвайки знанията си за на радиоактивността, те я използват за определяне на възрастта на скалите на Земята. От това днес повечето учени смятат, че Земята се е образувала преди около 4,54 милиарда години! Но дали ще се намери кой да опровергае и това предстои да разберем.

3. Дали някога Слънцето ще спре да свети?

Съществува популярна хипотеза, че след около 5,5 милиарда години Слънцето ще изчерпи водорода в ядрото си. Това е газът, който чрез след като изгаря, служи като гориво, което създава слънчева светлина. Изчерпвайки водорода в ядрото си Слънцето, ще започне да изгаря водорода в околните пластове. Това ще бъде началото на смъртта на Слънцето. Тогава неговото ядро ще се свие, а външните му слоеве ще се разширят значително. Това ще превърне Слънцето в червен гигант. В окончателното разрушаване, Слънцето ще  "атакува" Слънчевата система с взрив на топлина. Това временно ще се превърне дори в студени планети в космоса, като Плутон и пояса на Кайпер (областта покрай Нептун ) в сауна. А стане ли това, казват учените, много планети, включително Земята, ще бъдат или засмукани в умиращ гигант или пък превърнати в пепел. Но не се притеснявайте, това ще стане след много години, когато никой от нас няма да бъде наоколо, за да изпита този последен пламък. Слънцето, което е около половината път на очакваната продължителност на живота си, вече постепенно се нагрява. След един милиард години, считано от сега, Слънцето се очаква да бъде с около 10% по-ярко, отколкото е сега. Това означава, че преди да дойде този гръмък край, остават милиони години.

4. Как действат магнитите?

Всеки предмет или материал, който има собствено магнитно поле е магнит. Магнитното поле е невидимо, но е отговорно за най-важното свойство на магнитите: силата, с която привличат или отблъскват феромагнитни материали като например желязо. По-просто казано магнитното поле е куп от електрони, които обикалят около предмета в една и съща посока. Тези електрони искат да се свържат с нещо и от своя страна около желязото също обикалят частици, които искат да се свържат с нещо. Когато се "намерят" тези два купа от частици се свързват помежду си и ние виждаме как желязото се залепва за магнита. Хората отдавна знаем за този интересен феномен. Знаем и че, подобно магнитно поле има и нашата планета. Магнитното поле на Земята действа на стрелката на компаса със сили, които я завъртат в посока север — юг. По този начин магнитните сили действат от разстояние, а непосредствено — те се пораждат от полето на мястото, където се намира магнитната стрелка, и са приложени върху нея.

5. Защо мехурчетата имат кръгла форма?

Всъщност, мехурчета не винаги са перфектно кръгли. Вероятно сте забелязали това, ако някога сте си правили сапунени мехурчета. Би трябвало и да се забелязали, че когато направите сапунено мехурче с по-особена форма, то постепенно става кръгло. Това е така, защото мехурчета "искат" да са кръгли и ако някое от тях има различна форма, то се "бори" да я промени. Това е така, защото мехурчета всъщност са тънки слоеве от течност, чиито молекули се придържат заедно. Това създава нещо, което учените наричат повърхностното напрежение. Повърхностно напрежение е бариера, която се противопоставя на обектите и се опитва да се движи през него. При мехурчетата, въздушните молекули са като хванати в капан и не могат да излязат, макар че се опитват. От външната страна пък им действат други молукули, които ги бутат навътре. Най-добрият начин за молекулите намиращи се в мехурчето, да се противопоставят на тези сили, които ги бутат отвън, е да заемат най-компактна форма. А тази форма е кръглата, ето защо мехурчетата са кръгли.

Снимки: sxc.hu