Десет научни закони и теории, които всеки трябва да знае – първа част

Учените – те са най-умните хора на Земята и имат много инструменти, достъпни само за тях, чрез които изследват и описват природата, Вселената и явленията. Учени е имало откакто съществуваме и всеки един от тях е значим, защото благодарение на техните наблюдения и теории днес знаем много за света около нас. Основните инструменти на учените за запознаване на на нас, обикновените хора, с техните открития са научните закони и теории. Научните закони, често могат да бъдат изразени дори с една математическа формула. Тази формула изразява конкретно явление и е изчислена въз основа на наблюдения и експерименти. Докато научната теория често се стреми да разкаже чрез доказателства за конкретни явления. Научната теория е по-интересната част от науката за нас, защото тя ни разказва как нещото работи или съществува. Макар е различни и двете неща зависят от основните елементи на научните методи, като хипотезите, експериментите и изводите.

След като изяснихме това е време да ви кажем, че в тази статия ще разгледаме първите 5 научни закони и теории, които всеки човек, независимо от възрастта си трябва да познае и да знае за какво са. Ще започнем буквално с гръм и трясък към основните закони на Вселената и ще продължим с еволюцията. И бъдете сигурни, това не се го измислили ние, най-известните учени в света са казали, че всеки човек трябва да знае тези неща. Да започваме...

1. Големият взрив
Сигурни сме, че като едни умни деца сте чували за него, а може би дори знаете какво е, но нека и ние ви разкажем. Това е една научна теория, която общо взето обяснява как сме се появили ние и цялата Вселена. Много учени безсънни дни и нощи са се трудили над нея. Нейните първи съставители са Едуин Хъбъл, Айнщайн и много други. Според тази теория Вселената е възникнала преди около 14 милиарда години с масивна експлозия. Преди много години, казва теорията, Вселената се е свеждала до една единствена точка, която обхваща цялата материя.
теорията за Големия взрив натрупва широка подкрепа чак след като през 1965 г. е открито космическото фоново лъчение. То е открито благодарение на радиотелескопи, които засичат странен космически шум, който с течение на времето се разсейва.

2. Законът за космическото разширение на Едуин Хъбъл
На 30 декември 1924 година Едуин Хъбъл публикува теорията си за съществуването на други галактики, освен Млечния път. Хипотезата му променя разбиранията на физиците за Вселената, нейните параметри и астрономията като цяло. Дотогава учените смятали, че всички небесни тела се намират в нашата галактика. Това разбиране не е променено от хилядолетия, от времето, по което древните шумери и египтяни създали най-ранните теории за Вселената.
Първите наблюдения на Млечния път с телескоп са дело на Галилео Галилей, който през 1610 година открива, че галактиката е съставена от милиони звезди. Близо век и половина по-късно Томас Райт публикува труда си "Оригинална теория или нова хипотеза за Вселената", където описва галактиката като въртящо се тяло, състоящо се от много звезди, свързани една с друга чрез гравитационни сили.
Следващата голяма стъпка в развитието на астрономията е дело именно на Едуин Хъбъл, който прави детайлни изследвания на Вселената, използвайки телескопа "Хукър", най-мощният в началото на ХХ век.
Той открива цефеиди ("жълти" звезди, свръхгиганти с размери до 15 пъти по-големи от този на Слънцето), разположени в няколко спираловидни мъглявини, намиращи се извън Млечния път.
След няколко години спорове в научните среди, Хъбъл доказва теорията си, използвайки дължината на Млечния път като изходна точка. Голяма част от достиженията на съвременната астрономия се дължат на неговото откритие.  

3. Йохан Кеплер и законите за движението на планетите
В продължение на векове, учените се борили един с друг и с всички хора по един въпрос свързан с планетите. А именно – дали те обикалят около Слънцето или пък то около Земята. През 16-ти век Коперник изказва мнението, че съществува т. нар. хелиоцентрична система, в която планетите обикалят около Слънцето. Но за да повярват всичси в това отнема много време и чак много години след това Йохан Кеплер установява ясна научна основа за движението на планетите. Няколко години Кеплер изучава многобройните данни от астрономичните наблюдения на Тихо Брахе и доказва, че действителното преместване на планетите около Слънцето става не по окръжности, а по елипси и формулира точните закони на тези премествания. Първите си два закона за движението на планетите публикува в трактата "Нова астрономия" , а третият - в трактата "Хармонията на света" . Кеплер е горещ привърженик на Коперниковото учение и със своите работи спомага за неговото утвърждаване и развитие.

4. Универсалния закон за гравитацията
Предполагаме, че също много добре знаете какво е гравитацията, но все пак сме длъжни да кажем. Днес може да приемаме този научен закон за даденост, но преди повече от 300 години Исак Нютон е предложил революционна идея, която гласи, че всички обекти без значение от тяхната маса, оказват гравитационна сила един към друг. Ползата от универсалния закон за гравитацията е, че тя ни позволява да изчислим гравитационното привличане между всеки два обекта. Тази способност е особено полезна, когато учените да речем, планират да изведат спътник в орбита или космонавтите трябва да отидат до Луната.

5. Законите на Нютон за движението
Докато все още говорим за един от най-великите учени, който някога е живял, нека да преминем към други известни закони на Нютон. Трите му закони за движението, са основен компонент на съвременната физика. И подобно на много научни закони, те са по-скоро елегантни в своята простота.
Първият от трите закона гласи, че един обект в движение остава в движение, освен ако не му е въздействала външна сила.
Вторият закон ни учи, че има, действаща на системата отвън, води до ускорение на системата, а третият казва: Ако едно тяло действа на друго тяло с дадена сила, то винаги второто тяло противодейства на първото с равна по големина и противоположна по посока сила, приложена в точката на взаимодействие.

Картинка: freeimages.com