приказки за лека нощ

Начало | приказки за лека нощ | Пътят към плажа минава през чорапите

Пътят към плажа минава през чорапите

Вергиния Генова | 2011-08-03

Пътят към плажа обаче не се оказа толкова бърз и толкова кратък. Първо минаваше през купчина приготовления, при които мама Лили никак не беше усмихната. Тя накамари купчина дрехи, после започна да ги глади, после да ги слага в пликове и да ги подрежда в куфари и сакове. После да търси обувки, да търси чорапи и естествено тук мама Лили най-много се ядоса, защото е много трудно да намериш два еднакви чорапа точно когато най-много ти трябват.
– Къде са тея чорапи? – започна мама Лили. – Какво правите, ядете ли ги?
Теодор почти се плашеше, когато добрата мама Лили се ядосаше. Хем му беше мъчно да я гледа такава викаща и хвърляща, хем го беше страх, че ще му се кара.
А мама Лили, като всяка майка, от време на време си изтърваваше нервите и се търкаляха по пода като космато рошаво кълбо. Ту напред, ту назад, ту напред, ту назад.
Тигърчето и момченцето седяха свити на леглото и не смееха да проговорят или да стъпят на пода да не би това кълбо от нерви да ги настигне, да ги оплете, да ги замотае или ухапе. Знаете кълбата от нерви са много опасни и понякога живеят свой собствен живот. А хората после съжаляват като са си изпуснали кълбото от нерви на пода, но вече е късно.

Мама Лили мяташе дрехи, джапанки, несесерчета и чанти насам натам, гледаше си час по час часовника, от време на време тичаше до кухнята да разбърка яденето. Още повече се ядоса като го видя загоряло. Теодор накрая се престраши и мило предложи:
– Мамо, мамичко не се ядосвай, аз мога да ходя и бос на морето, нали е лято и е топло.
– Можеш, можеш, но вечер става студено, а и с тези кецове ще ти се изранят крачетата. – трябва да намеря някакви чорапи.
– Мамо, само не се ядосвай, аз мога да ходя и с различни чорапи.
Мама Лили само го погледна, а тигърчето се примъкна зад гърба на приятеля си, защото съвсем се беше уплашило да не се разрази истинска буря.
А Теодор като се престраши още малко по-уверено продължи:
 – Мамо, мамичко,  сигурно чудовището, което живее в пералнята ги е изяло. Ако искаш вече няма да перем чорапите, че да не ги яде.

В това време на вратата се беше появил и татко Иван и слушаше, видимо притеснен, че мама Лили мята към него гневни погледи.
 – Какво? Да не би и твоите чорапи да ги е изяло чудовището от пералнята? – попита го тя с остър тон.
Татко Иван обаче беше в добро настроение, защото утре отиваха на море и каза:
– Да... предполагам, че да! И моите ги яде, за голямо съжаление, точно това чудовище. То е виновно за всичко! Една нощ като беше пуснала пералнята аз цял час го дебнах и го видях едно такова рошаво със сапунени мустаци и святкащи очи. И много ръмжи и вие от глад. Наистина е много страшно.
– Да, мамо, много е страшно, но пък яде само чорапи. – заумилква се и Тео.
Татко Иван обеща, че на морето на всички ще купи по десет чифта чорапи и после цяла година лично ще бди като юнака под Златната ябълка чудовището да не яде повече чорапи.
Мама Лили се поуспокои и сравнително бързо и с общи усилия приготвиха багажа за морето. Когато всички помагат, майките не се ядосват. И всички отиват на море.
Дори плюшените тигърчета като Тео.
 



Коментари
3 коментара

Марина Станчева, 10 г.,

Публикувано на 20.02.2012

Много е хубава проказката.Бравооооо!!!

Антония Димитрова, ,

Публикувано на 18.10.2012

Много е забавна, напомня ми на мен и мойте различни чорапки ;)

Никол Стоянова, 11 г.,

Публикувано на 17.06.2015

Много ми хареса!!!Забавна е!!

Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град