Как един ден белият свят бил оцветен

Някога, мнооого отдавна, в началото на вековете, никой не бил чувал за цветовете. Навсякъде било празно и бяло – сякаш цяло столетие сняг е валяло…
Бялото първо тихичко спяло. После въздъхнало и се прозяло. После огледало белия свят и се зачудило:
– Свят, пък без цвят?! … Ехооо, къде са изчезнали всички? Нямам ли братчета и сестрички?
“Ехоооо...” – пошушнала тишината и пак притихнала в белотата. Бялото много се натъжило. Мислило, мислило и решило да си направи бяла снежинка, че да си има в игрите дружинка.
В този миг нещо тъй изгърмяло и изтрещяло, че се стъписало нашето Бяло!
– Грррръммм! Каква е тази бяла пустиня? Добре, че дойдох! Казвам се Синьо.
Малко съм шумен, но облаци нося… Ами приятелите защо са – ей сега ще ги сборя и дъжд ще плющи! Ако се плашиш, уши запуши!
– Дъжд да се лее, дъжд да се лее,
че след дъжда светът зеленее!
Нека да има треви и листенца,
храсти, дръвчета, а после – цветенца!
– Ето, ме, ето ме, аз съм Зелено. Ей, помогнете, че съм уморено – сто планини боядисах до днес, а пък жабоци – хиляда и шест! В Африка бях – освежих крокодила…Ох, помогнете, останах без сила! “Нека да има треви и листенца, храсти, дръвчета, а после – цветенца…” После цветенца, но май че ги няма… Май че е всичко голяма измама!
– Няма измама, просто без мен малко е скучен новият ден... – Жълтото пръсна снопче лъчи и се засмя: – Затворете очи! Аз ще изпъдя сивата скука – сим-салабим – нека слънце блещука!
Жълтото: – А пък сега застанете до мене и да извикаме силно “Червено!”
Червеното: – Знаех си аз, че не могат без мен. Изгрев и залез – все е червен.
Шипки, калинки, череши, малини, руж, червила, колие от рубини! Ееех, и Червената шапчица даже може за мене да ви разкаже…
Синьото: – Хайде де, по-скромно, стига се хвали…
Червеното: – Шарих в морето червени корали…
Бялото: – Ама на нас са ни нужни цветя…
Червеното: – Само цветя ли? Лесна е тя… Румени рози, божури, лалета! Бях и във приказка с Алено цвете…
Зеленото: А теменужки, а минзухари?
Жълтото: Люляк, зюмбюли… Кой ще ги шари?
Умували цветовете, додето се уморили да умуват… И решили да си починат и да потанцуват.
Рам-там-там, рам-там-там – никой вече не е сам…
Във света, доскоро бял, почва пъстроцветен бал!
Ако е шарено, ако е цветно,
става прекрасен светът неусетно.
Нека да има бузки червени,
сини мечти и надежди зелени,
бели усмивки и слънце сияйно…
Нека се носим в танца безкрайно!
Във света, доскоро бял, почва пъстроцветен бал!
Рам-там-там, рам-там-там – никой вече не е сам…
Въртели се, толкова вихрени, весели, че някои даже се смесили! От червено и синьо излязло лилаво, от синьо и жълто – резедаво… От бяло с червено – розово става, от червено и жълто – оранжът изгрява, от зелено с червено – кафяво... Накрая така се разпалили всички, че оставили вредом следи от петички и доскоро чисто белият свят изведнъж се оказал на багри богат!
Ето така светът бил оцветен… Мноооого отдавна, в един хубав ден, когато навсякъде било празно и бяло, и даже Бялото още спяло… Ако земята днес ви хареса, ако е хубава като принцеса, пролет и есен, зиме и лете благодарете на Цветовете!...
Ще ги намерите върху склона – шарят дъгата вместо корона!