Ето го и Лео

Мили деца,

Лео, също като Тео, когото вече познавате добре, бе плюшена играчка. Но, за разлика от останалите играчки в детската стая не бе нито купен, нито подарен. Лео бе намерен. Да, намерен! Намериха го при една дълга разходка в парка. Лежеше самотен на края на пейката близо до пясъчника и люлката. Наоколо нямаше никакви деца. Ясно беше – Лео е забравен. И така – бе намерен!

Лео беше тих, много добър и понякога малко тъжен. Защо беше тъжен ли? Ами защото живееше в тази детска стая от мнооого време, вече сам не помнеше от кога. Никой не си играеше с него. Може би защото Лео бе оставен на най-горната полица, онази, с най-дебелите книги. Те го криеха, а и той се криеше в тях.

По цял ден Лео наблюдаваше всичко, което се случва в стаята, а нощем си спомняше дните преди загубването и намирането му. Но истината е, че тези спомени избледняваха и от тях бяха останали само отделни моменти.

Така Лео познаваше Тео още от първия ден! Още от момента, когато го въведоха в стаята! И Лео още от този миг мнооого хареса Тео. Не общуваха, защото истината е, че Тео едва ли подозираше, че горе, между книгите го наблюдава едно малко плюшено лъвче. Но Лео се радваше на всички приключения на Тео и така неусетно го възприе като истински свой приятел! А повече от ясно е, както и за децата, така и за играчките – да имаш приятел е много важно!

Е, толкова за Лео за днес.
Лека нощ!

Оцвети Лео
Лео е необикновено лъвче