Знаете ли, че мозъкът ви учи, дори и когато не го осъзнавате

Учене – това така необичано от всички действие и така необходимо! Кога за последно учихте? Най-вероятно за отговор на този въпрос се сещате за някое класно за края на годината или изпитване за годишна оценка, или един от последните уроци преди лятната ваканция. Но знаете ли, ученето е много повече от това. То може да бъде по-интересно и важно от запомнянето на някоя година от историята на България или света. Не че това не е важно, но ученето се простира много по-далеч. Сигурно сте чували, че човек се учи, докато е жив, но дали сте чували, че мозъкът ви учи, дори и без да го осъзнавате?

Простото научаване на неща, с които не сме запознати – например нови обекти или видове животни – ни поставя в режим на учене, разкриха нови изследвания. Това ни прави по-готови да научим за новото нещо по-късно. След като се сблъскаме с ново нещо, мозъкът ни е в състояние да се възползва от период на кратко обучение след това, за да придобие повече знания за него.

Голяма част от начина, по който възприемаме различните неща в света, е свързан с тяхното категоризиране, но начините, по които усвояваме тези категории, често не са явни. Например научаваме, че „котка“ и „куче“ са различни категории, най-вече като се сблъскваме с котки и кучета, а не като седнем и научим специфичните неща за тях. „Често наблюдаваме нови неща в реалния свят, без да имаме за цел да ги научим“, казва психологът Владимир Слуцки от Държавния университет в Охайо.

В тази връзка учените провеждат пет различни експеримента с участието на общо 438 възрастни доброволци. Изследователите използвали специално създадена компютърна игра, за да покажат на участниците непознати фантастични същества, които в някои случаи били разделени на две категории, подобни на котките и кучетата. По време на началната фаза участниците били инструктирани да реагират възможно най-бързо на същество, което скача или към червен панел от лявата страна на екрана, или към син панел от дясната страна. Незнайно защо, страната, на която скачат съществата, винаги съвпадала с тяхната категория, като имало няколко различни вида структури на категориите.

Въпреки че никой не разбрал „тайните“ категории в тази начална фаза, от резултатите станало ясно, че хората, които са били изложени на съществата в началната фаза, са успели да усвоят категориите по-бързо. По-нататък в експериментите имало период на явно учене, в който на участниците били разкрити измислените категории „флурпс“ и „джалет“. Обучението включвало и обяснение как да се различават съществата от двете категории (например различни по цвета на опашките и лапите).

Доброволците, които предварително са били изложени на снимки на „флурпс“ и „джалет“, са били много по-бързи в схващането на разликите между категориите същества, въпреки че не са им давани никакви инструкции за учене по време на първоначалната фаза.

Проучванията на този вид латентно учене са рядкост и бъдещите изследвания биха могли да разширят настоящия анализ на възрастни, за да разгледат процеса и при бебета и деца. „Много е трудно да се диагностицира кога се случва латентното учене“, казва Слуцки. „Но това изследване успя да разграничи латентното учене от това, което хората научават по време на явно преподаване.“

Освен това се хващаме на бас, че и сега научихте нещо ново, нали?