Злоядите деца са такива заради генетиката, твърдят учени

Придирчивото хранене не е забавно за никой родител. И ако сте били на това „пътуване“ (или по-лошо – ако сте на него в момента), знаете, че една от най-лошите части е вината, чудейки се дали поведението ви по някакъв начин е насърчило детето ви да откаже да яде толкова много храни. Е, има добри новини на този фронт: Ново проучване, публикувано в Journal of Child Psychology and Psychiatry, разкрива, че придирчивото хранене при децата до голяма степен се свежда до генетиката.

Изследователи, които изследват придирчивото хранене при деца от малки до тийнейджъри, откриха, че основният двигател зад поведението е ДНК, което обяснява 60% от придирчивостта при децата на 16-месечна възраст и 74% от придирчивостта при децата от 3 до 13 години. Изследователите също така установиха, че децата, които са придирчиви към храната, не са склонни да показват големи промени в хранителните си навици с течение на времето – вероятно защото поведението се определя от генетиката. Те откриха лек пик в придирчивостта, когато децата са на около седем години, последван от лек спад, но като цяло придирчивостта остава почти същата между 16-месечна и 13-годишна възраст.

„Основният извод от тази работа е, че капризността към храната не е нещо, което възниква от родителството. Това наистина се свежда до генетичните различия между нас“, казва д-р Зейнеп Нас, поведенчески генетик в Лондонския университетски колеж. За проучването Нас и нейният екип анализирали данни от проучването Gemini в Обединеното кралство, което включва близо 2500 групи близнаци, за да изследват разликата между природата и възпитанието и как генетиката и околната среда могат да повлияят на растежа. Като част от проучването родителите на близнаците попълнили анкети за хранителните навици на децата си, когато били на 16 месеца, на три, пет, седем и 13 години.

Изследователите сравняват резултатите между еднояйчни и неидентични близнаци. Тъй като еднояйчните близнаци споделят 100% от своята ДНК, това помогнало да разработят генетичните компоненти, участващи в придирчивото хранене. Те откриха, че еднояйчните близнаци често имат по-сходни придирчиви хранителни навици, което ги довело до заключението, че ДНК е по-голям фактор за придирчивостта, отколкото се смяташе досега.

Това обаче не означава, че средата на децата изобщо няма значение. Интересното е, че изследователите също така открили, че преживяванията, които близнаците споделят, като храните, които ядат у дома, могат да окажат голямо влияние върху това колко придирчиви са били – особено когато са били малки. Изследователите отбелязват, че храненето като семейство заедно у дома и предлагането на разнообразни храни на децата, когато са малки, може да помогне да се избегне придирчивото хранително поведение, независимо от включената ДНК. „Генетиката не е съдба“, каза Нас.

Прочетете още:

• 6 вида злояди деца – как да ги накарате да ядат
• 7 вкусни суперхрани, които да включим в детската диета
• 6 чудесни храни, които е добре всяко дете да яде
• 8 съвета, които ще ви помогнат да накарате детето да яде повече плодове и зеленчуци, без да усети, че го карате
• 5 храни, които не са чак толкова здравословни за децата колкото ни се струва
• Най-добрите храни, които да предложите на вашето болно малко дете, според педиатър диетолог