приказки вълшебни
Златната маса
Съдбата мъчно изпуска човек, хване ли го веднъж в ръцете си. Ще ви разкажа една приказка да това, какво може да направи съдбата. В тая приказка се разказва за златната маса на Кобре, там, където, трите реки се срещат при Енсън. Там има дълбок, тъмен вир и там именно се показва тая златна маса.
Ако застанете сред гъстите бодливи храсти в дванадесет часа по обед, когато слънцето е най-силно, и погледнете надолу към вира, ще видите и самата маса. Ала не се опитвайте да сторите това, защото тогава ще се превърнете на прах и пепел. Тази маса се явява там от доста дълго време – още от времето на пиратите. Тя е пиратска маса. Направена е от злато, което пиратите ограбвали от корабите.
Но тя принадлежала само на един човек на име Джексън. Пиратите ограбвали кораб след кораб, докато техният кораб се препълнил със злато. Тогава вече решили, ме е време да си поделят златото и да заживеят мирен и спокоен живот.
Така казали всичките пирати. А Джексън само навел глава. Не обичал да говори много и никой не разбрал какво имал наум. Пиратите си разделили заграбеното злато и всеки от тях сложил своя здрав сандък. През една бурна нощ, когато никой не можел да ги види, пиратите стоварили златото си в залива Педро, на южния бряг на остров Ямайка. Но преди това те натрупали всичките бурета с барут на дъното на кораба, за да могат да го хвърлят във въздуха – не искали никой да разбере къде са слезли.
Тогава Джексън казал:
– Нека най-напред заровим сандъците си на острова, след това да се върнем на кораба и хубавичко да си погуляем, а после да го хвърлим във въздуха.
И така всички пирати отишли в една голяма пещера, близо до залива Педро, и заровили сандъците си със злато дълбоко в земята. После се върнали на кораба. Джексън не продумал нищичко. Лошото куче много не лае. Джексън се готвел да заграби цялото скрито злато.
Когато всички се събрали на кораба и никой не го следял, Джексън сложил в рома силен прах за сън. Всички пирати пили, само Джексън на вкусил от рома. Пиратите запели пиратски песни и се веселили, сетне заспали тъй дълбоко, щото никаква буря не можела да ги пробуди. Тогава Джексън подпалил фитила към барута, струпан на дъното на кораба, и побързал да се отдалечи с една малка лодка. Не след дълго корабът хвръкнал във въздуха заедно с всички пирати и нищо не се е чуло повече за тях.
Джексън се заселил в града, отворил си дърводелска работилница и свирел на цигулката си по сватби и гощавки. Той бил добър цигулар и добър дърводелец, така че скоро забогатял. Свирел на цигулката си и работел в работилницата си, докато един ден си намерил удобно място и се построил хубава къща с голяма дълбока изба. Той бил добър майстор – построил си хубава, здрава къща с дебели стени, ала най-дебели били стените на дълбоката му изба.
Сега Джексън станал най-щастливият човек в цяла Ямайка – тъй като обичал златото повече от всичко на света. Обичал златото си толкова много, че не смеел да се откъсне от него. Никога не излизал, никога не похарчвал нито грош. Така минало доста време: Джексън непрестанно ровел в сандъците, пълни със злато.
И колкото повече време минавало, толкова повече той обиквал златото, така че вече не се задоволявал само да го пипа с ръце. Искал да го има винаги при себе си, близо до сърцето си. Искал да го прегръща така, както човек прегръща майка си или любимата си жена.
Един ден му хрумнало нещо, което го накарало да подскочи от радост. Той взел да работи усилено и скоро направил голяма хубава маса от сухо дърво. Когато масата била готова, Джексън почнал да вади златните монети и да ги наковава по масата – една до друга, тъй нагъсто, че скоро от дървото нищичко не останало. Най-сетне това станало една истинска маса от злато – голяма, кръгла, златна маса, която той можел да прегръща.
Тогава Джексън наистина станал най-щастливият човек на света. Той можел вече да прегръща златната си маса така, както човек прегръща това, което обича най-много. И той не се насищал да я прегръща и да й се любува непрестанно. И нищо друго не му трябвало.
Но, както вече ви казах, съдбата не изпуска така лесно човек, на когото има зъб. А съдбата имала зъб на Джексън. Тя го следяла и изчаквала удобен миг, та да му отмъсти за всичките злини, които той извършил като пират и затова дето погубил другарите си, след като ги приспал със сънотворния прах пред последната нощ на кораба.
И тъй Джексън прекарвал цялото си време в избата – прегръщал златната си маса и й се любувал. А вън животът си течал. Дните се търкаляли. Почнало да вали дъжд. Над Ямайка рукнал незапомнен дъжд. Като из ведро! От небето се изливали цели реки и океани. Ала Джексън не забелязвал нищо. Бил много зает – да прегръща златната си маса.
Една сутрин той погледнал навън през прозореца и видял какъв страшен дъжд се изливал над Ямайка. Реката Кобре била станала голяма като езеро, дълбоко няколко метра, и вече заливала земята. Той погледал, погледал и изведнъж го обзел страх. Уплашил се здравата, без сам да знае защо. Но ето че дъждът спрял и Джексън видял как слънцето изгряло зад облаците. Ала водата продължавала да бушува около къщата, сякаш самите дяволи я разбърквали и тласкали. Силният порой счупил прозорците и нахлул в къщата. Джексън се спуснал долу в избата, вкопчил се в златната си маса и се развикал. Но и това не му помогнало. Буйният порой беснеел над него и започнал да събаря къщата. Тя не издържала. Тогава пороят завлякъл Джексън заедно със златната му маса в дълбокия вир.
Хората от близкото градче наизлезли и отишли на хълма – искали да видят дали още стои къщата на Джексън. Било точно по обед. От къщата на Джексън не се виждало нищичко, само няколко греди, носени от буйния порой. Но в този миг хората видели как от тъмния вир на повърхността на водата се показала и заблестяла една златна маса. Тя се задържала там само няколко секунди. Златото греело тъй силно, че хората трябвало да си затворят очите. Когато ги отворили, златната маса вече я нямало. Тя била потънала в дълбокия тъмен вир.
И оттогава всеки ден по обед, когато слънцето припича най-силно, над тъмния вир се показва за миг същата златна маса. Ала никой не смее да посегне към нея, защото стори ли това ще загине.
Стилиян , ,
Публикувано на 22.08.2012
Мнооооооооооого хубава история
Сунай , ,
Публикувано на 21.10.2012
Интересна история!
Ioanna Dimitrova, 9 г.,
Публикувано на 04.04.2014
Струва си , Интересно е,