Коледна магия

Настъпва коледна нощ — прохладна, красива и мечтана като в приказка. Улиците греят, празнично украсени от безброй малки лампички, светещи като звездици. От домовете на хората се чува празнична музика, която допълва тази прекрасна картина. Само от една къща не се чува нито музика, нито се вижда празнична украса. Това е един порутен дом, в който живее стара, забравена от всички баба на име Минка. Тя е бледа със сухо и набръчкано лице, по което личат белези от отминали рани, чиито вид напомня за много изминали изпитания; с коса — мазна, рядка, почти бяла и заплетена като птиче гнездо и с ръце, треперещи от старост. Тази жена наистина е преживяла много. Била е омъжена за прекрасен мъж, но той се е разболял от рак и е починал още преди да се роди по-малкия им син. Имала е двама сина, но единият се пропил още от много млад, започнал да се дрогира и бил убит от други наркомани, едва навършил Христовата възраст — тридесет и три години, а другият, разочарован от брат си и от бедността на семейството си заминал за Америка и никой нищо не знае за него.

Всеки ден, независимо дали е празник или делник, тази жена стои сама вкъщи и не говори с никого. Коледарите, които по традиция обикалят всички къщи без нейната, тази година влизат и там. Те са облечени с пъстри народни носии, украсени с ярки алени шевици, обсипани с мъниста; носят геги, на които са нанизани гевречета; с черни калпаци, по които има нанизани на цветен конец пуканки, досущ приличащи на малки снежни топчета; облечени са и с дебели кафяви ямурлуци. Баба Минка — стара и изнемощяла става и ги кани в дома си. Влизайки там те пеят коледарската си песен: "Коладе ладе, коладе ладе", а после Станиникът благославя дома:
— Колкото звезди в ясно небе, толкова здраве в таз дружина! Колкото здравец по планина, толкова здраве в тая къща! Колкото жито по нивята, толкова вълна в раклата! Чедо да ти е здраво като камък ти да си щастлива, като ясно слънце! Амин При последните думи на Станиникът, старата жена заплаква. Те внасят в дома й частица празнично настроение, но и голяма доза коледна магия. Баба Минка си спомня как като е била млада ги е дарявала с кървавица, прясна питка и сушени плодове. Случва се чудо... Кожата й се опъва и става гладка като на двайсет-годишно момиче; бузите й порозовяват като зрели ябълки; косата й се изправя и изрусява - тя вече е гъста и красива; очите й добиват теменужено-син цвят и блясък, характерен за младите и здрави хора; устните й стават ярки като ягодки, а усмивката й е сякаш от истински океански перли. Тя се изпълва с живот и решава да излезе навън, за да изпрати гостите си.

На улицата един от коледарите я заговаря и й пожелава най-хубавите неща. Това всъщност е един много специален човек — синът й, който е дошъл чак от Америка. Щом го вижда, тя го разцелува и го обсипва с хиляди въпроси. Двамата решават освен да си говорят и да превърнат дома, в който ще живеят в приказно място и наистина го правят. Още на следващия ден се разхождат по магазините и купуват най-различни неща. В средата на къщата грейва чудна елха. Тя е окичена с големи пъстри топки; цветни гирлянди, които сякаш са направени от безброй малки пухкави снежинки и безброй камбанки, които с чудния си звън напомнят за празника; на върха й грее чудна, ярка звезда, красива като зорница и изпълваща със светлина дома. В камината гори бъдник, от който изскачат искрички, приличащи на звездите, които са толкова много в небето. 
Навън вали прекрасен бял и мек сняг. Майка и син заедно празнуват празника и си пожелават много неща и най-вече да не се разделят вече никога.

На следващата година синът на Минка среща своята истинска любов. Ражда му се момченце, което е красиво като ангелче. То има теменужено-сини очи, лице — бяло като снежинка с ярки, румени бузки, като червени ябълки и с руса коса, която на цвят е точно като сламата, в която се е родил Исус Христос. Те са щастливи заедно. Всяка година посрещат коледарите с огромна радост и вълнение. Вслушват се в техните песни и пожелания и ги даряват с най-хубавите неща, защото знаят, че благодарение на коледния дух, който те са внесли в дома сега са заедно и са безкрайно щастливи и изпълнени с добри чувства един към друг. 

Участва в конкурса "Разказ или стихотворение за Дядо Коледа и джуджетата"