Синьото пламъче

Живял някога един самотен старец. Рядко слуга се задържал при него на работа. Всички разказвали, че в неговата къща ставало нещо необикновено: чувал се шум от духове и се виждали пламъци в тъмнината. Всеки миг човек трябвало да бъде нащрек и да чака духовете.
При този старец се пазарила на работа една слугиня. Наричала се Ана. Като пренощувала, господарят я попитал как е спала. Той очаквал тя да се оплаче. Но девойката му отговорила, че е спала много добре. Така тя му отговорила и след втората нощ. На третата сутрин девойката се успала. Когато се събудила, казала смутено на господаря си.
– Като че ли цялата нощ около леглото ми играеше някаква синкава светлина и непрестанно ми шепнеше "Махни се от тук, Ана!". И аз до късно не можах да заспя.
Няколко вечери наред се повторило същото. Девойката поискала да си ходи. Но господарят й казал:
– Ана, не бива да се страхуваш. Ако си чистосърдечна девойка и вярваш в Бога, духовете не могат да ти сторят зло. Слушай, ще ти дам един съвет. Синята светлина е дух. Ако те повика, облечи се и веднага го последвай. Само внимавай нищо да не вземеш от него, да не се докоснеш до нещо, което ще ти подаде, и гледай винаги духът да върви пред тебе. Ако направиш това, което ти казвам, ще ми бъдеш благодарна.
Вечерта, когато девойката си легнала, синьото пламъче заиграло около леглото й и продумало:
– Хайде, Ана! Ела, Ана!
– Щом толкова настояваш – казала Ана, като скочила от леглото си, – тогава ще дойда!
– Хайде, Ана! – продължавало да шепне пламъчето.
– Върви пред мен! – казала Ан.
Пламъчето започнало да свети пред нея през входа, после по стълбите, та чак до зимника. Тук пламъчето се спряло и тихо казало:
– Отвори, Ана!
– Отвори ти! – отвърнала девойката. – Аз нямам ключ. И ето, пламъчето се превърнало на жена, цяла в бяло. Тя духнала в ключалката и вратата се отворила. Трептящата бяла сянка слязла по стълбите и стигнала до дъното на зимника. Тук, до стената, имало брадва. Жената показала брадвата и казала:
– Пробий тук дупка, Ана!
– Пробий я ти! – отвърнала девойката.
Жената грабнала брадвата и започнала силно да удря. След малко се показал един казан, пълен със скъпоценни камъни, бисери и жълтици.
– Издави тези неща, Ана! – прошепна духът.
– Извади ги ти! – отговорила спокойно Ана. – Аз се страхувам да не би да ми се случи нещо.
Жената вдигнала казана и го сложила пред краката на Ана.
– Занеси това горе, Ана! – прошепнала жената.
– Занеси го ти! – отвърнала девойката. – Много е тежко за мен.
Жената вдигнала казан и промълвила:
– Хайде, Ана!
– Нека светлината върви отпред – отговорила девойката. – Аз ще те последвам.
Жената тръгнала напред. Тя вървяла бавно и пъшкала , защото казанът бил тежък. Най-после стигнали до стаята на Ана. Жената оставила казана. Ана си легнала, а синьото пламъче заиграло около леглото.
Тогава Ана се прекръстила и казала:
– Както ти помогна на мен, така Бог да помогне на теб.
И виж, на, светлата жена застанала пред Ана, сияеща от чиста радост. След това изчезнала.
Ана спокойно заспала. Когато сутринта се пробудила, помислила, че е сънувала. Но казанът бил до леглото й, а в него имало голямо богатство.
Чистосърдечната девойка станала много богата. А духът никога вече не се явил.