Зебрата – черно-бялата братовчедка на коня

Братовчед на коня, зебрата е единственият голям бозайник с козина на ивици от бяло и черно. Има буйна грива и добре окосмена опашка. Тя е най-красива от сродниците си. Дължината на тялото и е 2 метра и 20 см (плюс 75 см опашка). Височина при плешките 1,25 до 1,35 метра. Тегло 225 до 420 кг. Продължителността на живот е от 20 до 40 години (в плен). Според повечето учени зоолози зебрите са най-старият, примитивен член на семейство коне. Те приличат едновременно и на магаретата и на конете. Има буйна грива и добре окосмена опашка. Тя е най-красива от сродниците си. Дължината на тялото и е 2 метра и 20 см (плюс 75 см опашка). Височина при плешките 1,25 до 1,35 метра. Тегло 225 до 420 кг. Продължителността на живот е от 20 до 40 години (в плен). Подобно на останалите си "братовчеди" зебрите са се адаптирали да могат да тичат бързо на твърда почва и често достигат скорост до 64 км. в час Зебрата живее на стада, обединяващи понякога стотици животни през сухия период. В действителност тези стада се състоят от постоянни семейни групи, в които съжителстват един мъжки, няколко женски и техните малки, т.е. общо около 15 животни. Зебрите живеят само и единствено в Африка. Всяко стадо си има жребец, който не трябва да е на по-малко от 5 години и състават на стадото винаги е постоянен, тоест се състои от едни и същи зебри, които никога не го напускат. Това може да стане единствено в период на миграция или водопой, когато две стада може да се смесят. Въпреки това всеки член на стадо знае, че трябва да стои на разстояние от зебри, които не са част от неговото семейство. Много често се случва в "черно-бялото семейство" да бъдат приети и други животни, като газели, антилопи, жирафи и щрауси и всяко едно от тези животни да допринася своя зял към общата кауза на семейството, която е защитата от хищниците и особено от най-големия враг на тези животни – лъва. По време на водопой или хранене стадото винаги вода най-старата женска, около нея са всички бебета на семейството, а след това останалите. Още по-интересното тук е, че всяко стадо си има едно определено място за вода и храна и винаги ходи там.

И ако на вас всички зебри ви се струват еднакви, то учените различават цели три вида – според вида на черните ивици, а и множество подвидове зебри. "Зебрата на Грант" (с широки ивици) - живее от Судан до река Замбези. "Зебрата на Греви" (с по-тесни ивици) - обитава Етиопия, Сомалия и Танзания. "Планинската зебра" - населява само южна Африка. Тя е най-дребна и ушите й са по-заострени. Зебрата се храни с твърдите стебла на житните растения, които антилопите отбягват. Освен с треви се хранят също с листа, вейки и даже въздушни корени (ризоми). Понякога дъвче почва, като по този начин набавя необходимите й минерални соли. Зебрите пият вода всекидневно.

Обратно на антилопите, зебрите не преживят, но с удоволствие пасат в компанията им. При настъпването на сухия сезон зебрите предприемат пътешествия в търсене на храна и вода. Те се считат за номадни животни без определена собствена територия. Изключение правят животните от вида Зебра на Греви. Жребците от този вид маркират собствената си територия с урина и изпражнения. Останалата част от стадото може да скитосва без особени предразсъдъци и задръжки, докато жребците напускат маркираната територия за известно време, единствено, ако храната им се изчерпи. Зебрите се жребят всяка година. След едногодишна бременност женската се отдалечава от групата и ражда едно малко, покрито с мъхести косми, което тежи 30-35 кг. При раждането си малките зебри са тъмнокафяви или бели. Само 20 минути след като се появят на този свят, те вече могат да ходят, а до няколко часа са готови за галоп. На 15 дни малкото започва да пасе, но бозае до 6 месеца. Малкото разпознава майка си по миризмата и окраската на кожата.
Младите женски остават в продължение на 1 или 2 години с майка си, след това я напускат, докато младите мъжки се опитват да изместят главата на семейството. Един от претендентите задиря една или няколко женски и ги отлъчва от достатъчно далеч от семейството, за да не дойде водачът да ги търси. Женските зебри се чифтосват с мъжкия след 2 годишна възраст.
Мъжките зебри се бият с другите мъжки, които се приближават до харема. Срещата започва със заплахи - зебрите обръщат устни, показвайки зъбите си и вирят глави. В разгара на битката те удрят с предните си копита, ритат и хапят по врата и хълбоците противника. По-слабият напуска стадото.

И говорейки за видовете зебри преди малко е тъжно, но задължително да споменем, че в миналото те са били много повече и не са изчезнали нито заради времето, нито заради хищниците, а заради нас – хората. В миналото зебрите са били преследвали заради кожата им, а също и за да бъдат изловени и да бъдат сложени в различни зоопаркове по света. Интересно е, че в края на XVIII век няколко човека са причинили голямо объркване по улиците на Лондон изпускайки току-що хваната и пренесена от Африка зебра. Тя била толкова объркана и уплашена, че потрошила много магазини по улиците и дори без да иска ранила няколко човека.

Още интересни факти за черно-белите ни приятели:

• В Серенгети още се срещат огромни стада зебри, състоящи се от хиляди или десетки хиляди животни. Те са обединени в отделни групи, които почти не се интересуват една от друга.
• Зебрите живеят в два типа социални групи. Единият тип - семенната група, се състои от възрастен жребец, много кобили и техните малки. Обикновено един жребец има обаче само 1-6 кобили. Порасналите вече жребци образуват друг тип група, която се предвожда винаги от един жребец; при тях не се забелязва йерархия. Освен това понякога се срещат и поединично живеещи жребци.
• Семейните групи се запазват за цял живот. Само старите или болните жребци биват измествани понякога от по-млади. В рамките на групата животните имат своя йерархия - пръв е жребецът, а след него са кобилите, като по-високостоящите могат да заплашват и да гонят по-нискостоящите.
• Когато отиват някъде, например на водопой, зебрите се подреждат според мястото си в йерархията, като всяко малко следва майка си. Най-нискостоящата кобила върви последна, но при преследване последен остава често жребецът. Младите жребци доброволно напускат семейството преди настъпване на половата зрялост, може би поради това че майката има друго малко и вече не се грижи достатъчно за по-големия брат или защото не намират подходящи другари за игра. Следователно младите жребци остават в семейството само една, но понякога и до четири и половина години. След това се присъединяват към групите на жребците. Младите кобили биват отвличани от чужди жребци още по време на разгонването - на възраст от една до две и половина години, при което понякога се стига до битка с главата на семейството.
• Животните се познават много добре помежду си. Жребецът може да напусне групата, без другите жребци от семейството му да го последват. Отначало кобилите ги отблъскват с удари и едва след няколко дни стават по-достъпни. Ако обаче старият жребец се върне след 3-4 дни, новият отстъпва обикновено без бой. Кобилите също се загубват понякога и се връщат едва след няколко дни. Те зоват само когато не виждат близките си или ако е тъмно. През деня те ги познават от пръв поглед, напускат чуждата и веднага отиват при своята група. Най-често се губят малките жребчета. Дори когато викат майка си, тя понякога, вероятно нарочно, не отговаря. Малкото трябва само да обиколи всички зебри и да ги помирише. В тези случаи животните са доста любезни с него. Впрочем зебрите издават шест различни звука.
• Едно от задълженията на жребците е да се поздравяват един друг. Те се подушват по носовете и по корема, често трият главата си в другия и отново докосват носовете си. Когато две животни се разделят, те често правят малък скок.
• Зебрите, предимно жребците, често се борят помежду си, но обикновено това е само игра. Сериозни спорове има само за млади кобили. В такива случаи за разлика от някои видове антилопи борбата няма правила. Животните си нанасят удари и се хапят където им падне. Те приклякват, хвърлят се едно към друго или се изправят едновременно и се удрят с предните си крака. Никога обаче не е видяно нито е чуто някоя зебра да е била убита при това. Ако един от двамата съперника се откаже, другият слага главата си върху задницата му.
• Обикновено зебрите бягат от хищници. Но те са готови и да влязат в бой, особено в защита на новородените малки, които изобщо не могат да тичат или тичат много бавно. Главният им враг са лъвовете. Дивите кучета, петнистите хиени и леопардите също могат да бъдат опасни за зебрите.
• Новороденото се изправя на крака след около 15 мин, а след 25 вече не се нуждае от помощ. То може да пробяга 1,5 км с бързината на майката. Другите членове на семейството искат да го поздравят, но майката постоянно застава между тях и ги прогонва.
• През колониалния период често са били правени опити да се използват зебри за езда и транспорт, тъй като в отдалечените части на Африка домашните коне за разлика от зебрите загиват от болестта нагана. Общо взето, опитите са били успешни, но зебрите далеч не са така издръжливи и бързи, както домашните коне, които са съответно обучени. Това се дължи отчасти на факта, че нямат достатъчно силна храна, каквато получават ездовите и впрегатните коне.
• В Североизточна Африка освен широко разпространените саванни зебри се среща и най-големият див кон на Земята - зебрата на Греви. Зебрата на Греви има тесни ивици, които стигат до копитото, много големи, фуниеподобни магарешки уши и малко дебела и грубовата глава. Гривата на младите животни преминава по целия гръб. Зебрата на Греви реве като магаре и има малко рошава магарешка опашка. За разлика от жребците при конете мъжките животни са нападателни, особено през любовния период, също както мъжките магарета.
• Те имат индивидуален участък с площ 2,5-10 км2, от който гонят други жребци, ако се приближат до някоя разпасана кобила. Към нея мъжкият също не е любезен. Зебрата на Греви е разпространена в Етиопия, Сомалия, Южен Судан, както и в Северна Кения.
• Африканското диво магаре обитава многократно по-обширен район. Следователно при зебрата на Греви и при дивото магаре се наблюдават най-големите досега известни райони сред копитните животни. Владетелят маркира територията предимно с присъствието си, а също с рева и с характерно вдигнатата си глава. Освен това жребецът на зебрата на Греви очертава своя район, като натрупва купчини екскременти по границите му и постоянно ги увеличава. Мъжките на зебрата на Греви, на африканското диво магаре и на полумагарето защищават своите територии само когато някоя разпасана кобила премине в съседния район. Тогава съперниците се бият доста сериозно на границата. Всеки жребец прави опит да изтласка кобилата колкото е възможно по-навътре в своята територия. Борбата приключва, щом единият успее. Другият жребец не преследва кобилата и престава да се бори.
• Ако наблизо няма разпасана кобила, мъжкият допуска всички останали зебри на Греви, а дори и други жребци в своя район. Разбира се, в такива случаи той заема винаги най-високото стъпало в йерархията. Чуждите жребци изобщо не се опитват да му оспорват това право.
• Двата подвида на планинската зебра - капската зебра и зебрата на Хартман - са били почти изтребени в Южна Африка. През 1913 г. е имало само 27 капски зебри, които били откарани в един национален парк, създаден специално за тях в Капската провинция. Планинската зебра на Хартман се среща малко по-често в Югозападна Африка и в Южна Ангола. Тя има характерна кожна гънка на шията. Живее като саванните зебри и за разлика от зебрата на Греви - на постоянни семейни групи. В речните корита планинските зебри на Хартман копаят дупки, за да стигнат до чиста вода, които се използват и от много други видове животни. За разлика от саванните зебри те не се обединяват в големи групи с други видове животни, например с антилопите гну.

Снимки: freeimages.com