Тези невероятни бобри

Разхождайки се в гъстите крайречни гори в Северна Америка, Русия и някои части на Европа, понякога можем да попаднем на места, където в реката е изграден голям бент (преграда). В лек безпорядък от този бент стърчат всякакви дървета, пънове и клонки. На някои места в земята има и изкопани ровове, пълни с вода, които също са пълни с клонки. Ако тръгнете нагоре след тази странна преграда, то непременно ще достигнете и до рекичка, която е оградена с много подобна преграда. Ако подминете и тази преграда, то няма как да не се натъкнете на още много такива. Но не, те не са изработени от някой начинаещ строител, нито от дете, което си е играло на строител. Тези бентове, с много старание, са направени от много по-велик майстор – бобърът. Най-добрият строител от всички животни.

Бобърът обитава всякакви гори, в които има вода, независимо дали тя е река, езеро или поточе. Щом в гората има вода, то бобърът определено ще хареса тази гора. Това полуводно животно обаче е и малко придирчиво към избора на местообитание. Бобърът има няколко основни изисквания: водата не трябва да е замърсена, да не замръзва през зимата и да не пресъхва през лятото, да не тече много бързо и силно и да не е много солена, а също така около и в нея да има достатъчно растителност.
След като намери такова място и построи своя бент, бобърът е готов да създаде и семейство. Бобърът създава семейство, с което остава цял живот. Като през цялото време цялото семейство се грижи за убежището си. През по-голямата част от времето си всеки бобър копае дупки, издига прегради, прави тунели и защитни ровове, които да водят до местата му за хранене. По този начин той се защитава от хищниците и враговете си.
Но най-голямото постижение на тези невероятни строители, с което са известни навсякъде по света, са техните бентове. Всяко семейство бобри избира свое място и започва да строи на него. Целта на този бент е от малката горска рекичка да се направи голямо езеро, в което бобърското семейство да се чувства добре и да живее до края на живота си.

Но как всъщност се строи тази преграда? Най-общо казано всичко започва с това, че бобрите търсят къде в реката или язовира има малко количество наноси или ако имат голям късмет, направо паднало дърво. След като намерят такова място, бобрите лека-полека започват да слагат отгоре камъни и кал – подготвят мястото за бъдещите дървета, клони и пръчки, които ще донесат след това. След като са натрупали достатъчно камъни и кал, бобрите започват „да секат“ близките дървета и да ги поставят върху калта. Това се прави докато бентът не стане готов, което понякога им отнема дори месеци, защото зависи на какво разстояние от тях има подходящи дървета. След като бентът е готов, водата почти няма как да мине през него и затова се натрупва като образува езерце. Точно там ще живеят и бобрите. Но не си мислете, че с това работата им свършва и животът им е безгрижен. Веднъж построили бента, бобрите цял живот се грижат за него – добавят нови клони, камъни и кал, когато е необходимо.
Когато руслото на реката е преградено и езерото си остава все така дълбоко, тогава бобрите започват да разширяват бента. Те постепенно прибавят клони и кал при всички ручейчета, които се опитват да пробият бента. Съединявайки се, тези странични рекички стават все по-дълги и от храст към храст, и от дърво на дърво се разширяват нашироко и нависоко. По този начин най-накрая се получава широко езеро, което е и дълбоко. Там където са се образували блатисти брегове, бентът на бобровото семейство може да бъде наистина огромен. Така в Березинския резерват е бил намерен бент по-дълъг от 200 метра. За рекорден е признат бент на канадски бобри, при р. Джеферсън, който е с дължина до 500 метра и височина до 4 метра.

По време на пълноводие или при по-силни валежи течението понякога разваля бента и се налага да започне да се строи отначало. Обикновено в края на лятото работливите бобри правят и основен ремонт на своя бент. Те избират такъв момент, в който реката да е най-маловодна. Понякога бобрите сами развалят своята постройка, например през зимата, когато поради студа по нея се образува лед и животните не могат да достигнат до убежището си. За да се избегне това, животинките сами разрушават своя участък, така че водата да премине в освободения проход и вместо дебел леден масив да се получи ледена коричка на водата, която обикновено пада на дъното и така водата не замръзва.

След всичко, което казахме, как мислите, не са ли бобрите най-добрите и най-неуморими и сръчни строители в света?