Еделвайсът – бялата звезда на планините

Еделвайсът или както е наричан в много страни в Европа – бялата звезда на планините, расте на най-високите планински места. Толкова високо, че понякога дори ти се струва, че докосва небето. Точно заради това е наречен и звезда. За да видите еделвайс обаче се изисква голяма доза смелост, защото обикновено те растат на най-голямата и висока скала в планината. В образа на това нежно и бяло цвете са вплетени цялата романтика и любов в света. И не само.

Ако се изкачите на най-високите върхове на Пирин или на връх Мазалат в Стара планина, из пукнатините на стръмните и непристъпни зъбери, може би ще намерите едно нежно, мъхесто цвете — еделвайсът. Този съсед на орлите разкрива своята красота и свежест само пред най-опитните и смели туристи. Затова еделвайсът е станал символ на туризма.

Това красиво и много рядко цвете расте в Алпите в Швейцария, и неофициално е считано за символ на тази страна. Среща се още и в Югозападна Азия, а също и в нашата страна. В България расте само един вид еделвайс и при това само в Пирин, Стара планина и определена част от Рила. При нас цветето също е прието за символ или по-точно емблема на Българския туристически съюз. В Швейцария това цвете се нарича „Edelwei“, което означава „благороден“ и „бял“. Еделвайсът е наричан и „кралицата на цветята“, „принцесата на Алпите“ или „лъвска лапа“. Последното е дошло в превод от латинското му наименование Leontopodium. Ако имате някога възможност да се вгледате в съцветието на еделвайса, ще разберете, че това име е много точно избрано, защото в центъра на цветчето има няколко топчета, които напомнят формата на лъвска лапа.

За това романтично бяло цвете са измислени много легенди от различните народи, при които е растяло. Въпреки различията обаче за всички тях еделвайсът символизира едно и също нещо: любов, лоялност, кураж.

Най-известната легенда разказва за брат и сестра – Едел и Вайс. Един ден, докато си лежали на една поляна, Вайс видял един непознат бял цвят високо на скалите. Показал го на сестра си Едел и тя предложила да се покатерят догоре и да го откъснат като подарък за техните родители. Започнали да се изкачват, но колкото по-нагоре отивали, толкова по-трудно ставало. Едва успял Вайс да откъсне непознатото цвете, когато усетил, че камъкът се изплъзва под пръстите му. Извикал на сестра си, че пада, тя му подала ръка, но в желанието си да го спаси и двамата полетели в пропастта. На следващата година на мястото, където двамата паднали, поникнало цвете, което в памет на децата кръстили еделвайс.

Стъблото на цветето е високо до 20 см, туфесто и покрито с власинки. Листата са силно стеснени, прикрепени са към стъблото без дръжки и са покрити с бели копринени власинки. Долните листа са по-големи, а нагоре постепенно намаляват.
Еделвайсът расте по сухи места и е изложен на силно прегряване от слънчевите лъчи. Но власинковите клетки задържат въздух, наситен с водни пари, и така се намалява изпарението от листата. От друга страна, власинковата покривка действа като „слънчобран“ – намалява поглъщането на слънчевата топлина.
Еделвайсът цъфти през юни и юли. Цветовете му приличат на звездичка с около 10–12 листенца, наредени в кръг. Знаете ли, че това не са цветни, а стъблени листа? Ако ги разгледаме под микроскоп или с лупа, ще забележим, че са покрити със сребристи власинки (трихоми), които са така усукани и сплетени, че маскират зеления цвят на листата. Тези власинки са мъртви клетки с въздушни клетъчни празнини и когато светлината се отразява от тях, изглеждат сребристобели. Еделвайсът се изсушава и използва за украса, тъй като запазва красотата си дълго време. Може да се отглежда и в саксии. Расте върху варовити почви. Пчелите го обичат, макар че го намират рядко. Поради безразборното бране има опасност еделвайсът да изчезне от нашите планини, затова късането му е забранено със закон и растението е включено в „Червената книга на България“.

Цветовете на еделвайса се използват и в медицината за приготвяне на лекарства против болести на белите дробове, сърцето и др.

Снимка: freeimages.com

Прочетете още:
Мимоза
Байкушевата мура
Горската теменужка