Коалата – малката „плюшена“ играчка на семейство торбести

Коалите несъмнено са най-интересните и любими животни от семейство торбести. Появата им на живо, във филм или на снимка винаги е предизвиквала чувство на нежност у всеки човек, независимо от възрастта му. Коалата изглежда като малко плюшено мече. Това обаче не е единствената уникална черта на малкия „плюшко“. Всъщност животинчето е уникално във всеки един свои аспект и с всяко едно свое действие. Не вярвате, ето малко доказателства накратко: първо, те се наричат торбести мечки и въпреки че външно приличат на мече, коалите нямат нищо общо с мечките, освен че са бозайници и второ – това са единствените същества, които могат да ядат отровните за други животни евкалиптови листа. И на трето място, те нямат врагове – с изключение на човека. Коалата се счита за най-добродушната и приветлива „мечка“. В действителност тя не е никаква мечка, а торбест бозайник, чиято външност единствено наподобява мечешка. Нейното пухкаво тяло, кръгла глава с малки очички, наострени ушички и тъпо смешно носле я правят изключително мило създание. И то не е само мило – едва ли има на света по-забавно и доверчиво животно. Коалата никак не се страхува от човека. Когато се срещне с него, тя го гледа със същото любопитство, с което и той я гледа.

Към днешна дата коали се срещат само и единствено в Австралия и то не на цялата ѝ територия, а само в югоизточната част. Преди много години е било възможно да се видят навсякъде из континента, но поради изсичането на евкалиптовите дървета от местното население, постепенно територията им се свила. А според учените коалите живеят на нашата планета вече от около 15 милиона години. Аборигените, коренните жители на Австралия, винаги са се отнасяли с голямо уважение към тези симпатични „мечета“, а според някои учени, дори със страхопочитание, въпреки сладкия им вид. Това е така, защото според една стара австралийска легенда, именно гигантска коала помогнала на хората да достигнат и оцелеят в Австралия.
Името на коалата е измислено от австралийските аборигени, като в буквален превод означава „не пие“. Това е така, защото коалите никога не пият вода. Необходимото им количество течност, заедно с другите полезни вещества, те получават като ядат евкалиптовите листа. Всъщност тези животинки не обичат разнообразната храна. Те се хранят само с евкалипт – неговите листа и млади клонки и затова се чувстват комфортно само в местата, където има много от тези дървета. Но запомнете, ако решите и вие да опитате евкалипт, за да видите какво толкова му харесва това сладко меченце – не го правете. Повечето от тези растения са отровни. За един ден коалата поглъща толкова много отрова, от която биха могли за секунди да умрат петдесет души. За симпатичната животинка обаче, отровата си е истинско угощение. От 600 вида дървета, коалата си избира 35 от най-отровните, които съдържат циановодородна киселина, т. е. цианкалий. Според специалистите, в тялото си коалата има перфектно устройство за обезвреждане на отровите. Интересното е, че животните, които живеят в различни райони на континента ядат листата само на тези дървета, които растат в близост до техния „дом“.
Поради тази причина в един зоопарк за коали често имат неочаквани проблеми. Така например, през 30-те години на миналия век в Сидни, в специален коала-парк били събрани коали от различни части на континента и докато животните не били приучени към „местната диета“ (което отнело доста дълго време), гледачите били принудени да обиколят страната, за да събират евкалипт за всяко животно поотделно.

Торбестата мечка, както е научното име на коалата, е дълга около 78 см и тежи около 9 кг. Тя изяжда дневно 1,25 кг листа. При това ги избира не по концентрацията на съдържащата се в тях отрова, а по белтъчното им съдържание. Но в Австралия има много периоди на засушаване, когато по дърветата не растат млади листа. Старите са повече дървесинни и накрая се превръщат в съвършено несмилаема целулоза. И за да не умре от глад, коалата се тъпче с все по-големи количества листа, за да си осигури нужните белтъчини. Когато обаче засушаването е много продължително, поетото количество храна надхвърля способността на стомаха да я поеме. И симпатичното мече умира от... преяждане. Това е и причината, поради която коалата не може да се види в нито една европейска зоологическа градина – невъзможността да ѝ се осигури по всяко време на годината прясна листна маса. Известно е, че това животинче прекарва много голяма част от времето си в клоните на някое дърво и се храни. Своя живот тя прекарва лазейки бавно по евкалиптовите дървета. Палците на нейните крака са така разположени един към друг, че спомагат за здраво захващане по стволовете и клоните. Острите нокти са допълнителни приспособления за това. Разбира се, не го прави през цялото време. Обикновено следобед животните спят в евкалипта. Този пухкав лентяй е в състояние да спи по 15 часа на ден, като обикновено е активен от следобед до другата сутрин. Метаболизмът им е два пъти по-бавен в сравнение с други торбести животни, което намалява необходимостта от протеини и енергия, поради което се смята, че коалата е доста бавно животно, което също ги прави да изглеждат като играчка.

Коалите като цяло нямат никакви врагове, защото месото на тези животни е напоено с етерично масло от евкалипт и това го прави негодно за ядене. Въпреки това, тяхното мирно съществуване продължава дотогава, докато първите европейски заселници не се появяват в Австралия. Тогава, за съжаление, те започват да убиват коалите заради кожата им. В периода 1908-1927 заради кожите им са били унищожени два милиона коали. Няколко години по-късно, тези животни са били на ръба на изчезване. През 1930 г. е издаден указ, забраняващ лова на коали. Тогава са създадени и национални паркове за тези мили „мечета“. В тях те живеят под сигурната защита на закона. Благодарение на това в Австралия все още има свободно живеещи коали. В допълнение към директното унищожаване от бракониерите постоянното изсичане на евкалиптови гори също е голям проблем. По този въпрос се работи и до днес, като има много варианти – забрана за сеч в някои райони или пълна забрана за изсичането на евкалиптовите дървета. Днес ловът на коалата е абсолютно забранен и тя се е превърнала в един от символите на австралийския континент.

Няколко интересни факти:
Коалата има по два палеца на всяка една от предните си лапи. Тя не разполага с опашка като маймуните за балансиране при катерене, но затова пък има здрави нокти и дълги ръце, което ѝ помага да се закрепва на дърветата и да се придвижва по тях.
Любопитно ще ви бъде това, че тези пухкави сладури прекарват по 20 часа на ден в сън. Понеже листата на евкалипта не са много питателни и пълни с енергия, коалите прекарват от 16 до 20 часа в спане в короната на някое дърво. Така не изразходват своите сили и енергия.
Когато времето е мокро, ветровито или студено екзотичната коала спи свита на кълбо, но ако навън е горещо, спи просната с отпуснати надолу крайници. Тогава е невероятно сладка и чаровна. Като всички торбести видове и тук майката носи малкото, както кенгуруто в „торба“.
Когато се роди, коалата тежи около 2.5 грама, няма козина и е сляпа. Всички малки остават в торбата на майка си от 3 до 4 месеца.
Знаете ли какъв звук издава коалата? Любопитно е, че той досущ прилича на бебешки плач. Може да се чуе през цялата година, но особено силен е по време на размножителния период, който трае от септември до февруари.
Склонни сме да мислим, че тези същества са спокойни и пухкави, но това не винаги е така. Ако мъжки индивид навлезе в територията на друг мъжки или направи опит да си извоюва вниманието на женската, той започва силно да ръмжи и се опитва да избута другия от дървото с борба.

Снимки: sxc.hu