В света на симпатичните бодливковци – таралежите

В света съществуват около 15 вида таралежи – те се срещат в почти всички региони на нашата планета. В Азия, Африка, Европа и дори в изолирани места като Нова Зеландия. У нас също има таралежи – може би дори сте виждали някой от тези симпатични бодливковци. Ние сме виждали и то в София, в „Борисовата градина“. Разхождаше си се най-спокойно и се радваше на живота. И как да не го прави, всички хора го намираха за толкова симпатичен и сладък и дори го снимаха за спомен.
Таралежът вече дори се гледа като домашен любимец и защо не... Той има мило лице с продълговата муцунка и забавна клатушкаща се походка, от която много хора се очароват. Тези малки животинки могат да са отличен домашен любимец дори и за апартамент. Това е така заради неголемия размер на това животинче – дължината на тялото му достига до не повече от 30 см, а теглото му до 800 грама. Въпреки това трябва добре да запомним, че по своята природа таралежите са диви, хищни и нощни животни. Те живеят предимно в смесени и широколистни гори в умерените и субтропични области на Европа и Африка. В Европа се срещат два вида – западноевропейски таралеж и източноевропейски таралеж, наречен още белогръд. В България също се среща белогръдият таралеж. Той живее в гори, селскостопански земи, градини и паркове.

През деня таралежите се крият и спят под купчина съчки или зелени храсти, а през нощта обикалят, за да търсят храна. Улисани в това си занимание за една нощ бодливковците са способни да изминават по 3 километра. Освен това могат и да плуват, да се катерят по стени и да бягат. За жилище може да им послужи някоя изоставена дупка, но също така си строят сами квартира, която покриват с шума. Обикновено дупката, която си изравят, се намира на 20 см в земята. Таралежите, също като мечките, често заспиват зимен сън. Хранят се главно с безгръбначни животни (плужеци, дъждовни червеи, бръмбари и други насекоми), но също и с жаби, малки гризачи и птици, птичи яйца и змии. Таралежите са и растителноядни — ядат плодове, жълъди и други. В тъмното обикновено намират храната си чрез много добре развитите си обоняние и слух. Естествени врагове на таралежите са лисицата, язовецът и бухалът. А какво правят като са в опасност – всички много добре знаем.
В случай на опасност таралежите се свиват на кълбо, като притискат главата си към корема. По този начин от симпатични животинки, те се превръщат в кълбо от бодли.

Бодлите на таралежа всъщност не са точно бодли, като на розата например. Те представляват видоизменени косми, разположени по гърба. При среща с враговете си таралежът първо издава звуци подобни на пръхтене и подскача в опит да ги стресне. Ако не успее, тогава се свива на кълбо и ако подскачането не работи, то бодлите винаги работят. Лисиците, вълците и другите неприятели на таралежа никога не го закачат след като им покаже бодлите си. За съжаление това обаче не важи за другият му голям враг – бухалът. Много често докато животинчето се свива, този много добър нощен ловец успява да издебне точния момент, който трае секунди, и напада незащитеното му място. Освен това бухалите не се страхуват толкова от иглите на таралежа, защото краката им са доста здрави и покрити с много дебела кожа, а пък за човките да не говорим. Също така, за разлика от четирикраките врагове, бухалите нападат много по-тихо и понякога таралежът дори не може да ги усети. Това дава възможност на бухала да го изненада и той да няма време да реагира.

Цветът на таралежите може да бъде различен. Горната част обикновено е тъмнокафява със светли върхове на бодлите, но може да бъде и черна или светла, до белезникаво-сивкава. Коремната част при различните видове е кафеникава, сива или черна, със или без различно по форма и размери бяло петно на гърдите.
Главата е голяма, а муцуната е удължена и силно подвижна. Характерно за черепа е, че теменните и челните кости са широки и изпъкнали със значително надочно стеснение. Долната страна на черепа е плоска и всички кости са разположени в една равнина. Таралежите имат по три пръста на крайниците си и дълги извити нокти. Тялото на таралежа, живеещ в България, е късо. Има удължена муцуна, изпъкнали уши и къси крака. Има кафеникава козина с характерно бяло петно на гърдите. От ранна есен симпатягите започват да се приготвят за зимен сън. Заспиват през октомври-ноември като се скриват под земята или в изоставени дупки. Събуждат се през март-април.

Таралежът живее по единично и винаги е самотен. През пролетта, за кратко време, може да се видят по 2 таралежа, тогава е любовният им период. Могат да родят годишно до 2 поколения. Бременността им е 5-7 седмици, след което раждат от 1 до 8 голи, розови таралежчета, тежащи по 10 грама. На 20-ия ден те проглеждат и започват да им растат бодли, а на 40-ия ден вече са напълно независими. Достигат полова зрялост на една година.

При добро здраве таралежите могат да живеят до 10 години. За съжаление обаче огромен брой таралежи умират заради човешко влияние, блъснати от коли, отровени от пестициди, или изяждат насекомо, полепнало с пестициди или умряло и развиват храносмилателни проблеми, които водят до бавна и болезнена смърт. Таралежите често умират и поради това, че са си заклещили главата в различни съдове изхвърлени от хората по земята с някакви остатъци от храна. Този проблем всъщност е толкова голям, че някои компании са направили кутиите и бутилките си безопасни за таралежите.
Те са изключително полезни животни и много хора на Запад предпочитат да имат такова в двора си, за да се грижи за „обезпаразитяването“. В Англия също са на особена почит и са защитени със закон.

Няколко интересни факта за таралежите:

• Таралежите, които се срещат на територията на България са вид защитен от Закона за биологичното разнообразие.
• Една от лошите страни на таралежа е, че е преносител на заразни болести.
• В тишината звукът от неговото ходене много наподобява на човешки стъпки.
• Таралежите имат около 5000 бодли по тялото си – всеки от които се сменя през година.
• Най-често срещаният таралеж в света е африканският.
• В Пенсилвания (щат в САЩ) е незаконно да се отглеждат или нараняват таралежи. Такива действия се смятат за престъпление. Ако човек бъде обвинен в такова може дори да отиде в затвора.
• Според учените таралежът се е появил на нашата земя преди повече от 160 млн. години.
• Също като някои хора таралежите имат непоносимост към лактозата.
• Отново според учените преди милиони години таралежите и динозаврите са били... „приятели“.
• Таралежите много често ядат дори змии и яйцата на змиите, защото змийската отрова изобщо не им вреди.

Снимки: rspb.org.uk