Тео космонавт

Тео блажено си дремеше всред разноцветните Великденски яйца, когато мама Лили най-накрая го откри. Колко време беше минало? Много ли? Малко ли? Тео не можеше да прецени. Но чу как мама Лили бързо взе да разчиства, а край нея деца викаха – искам и аз яйце... аз искам червено... аз зелено... аз шарено... за мен златно...
Мама Лили се пресегна и взе да раздава яйца на децата. После се зае да разчиства масата и тогава видя Тео.
– Леле! – възкликна тя – какво е станало с тигърчето на Теодор? Някой да не е боядисвал яйца с опашката му?
И с това празникът за Тео приключи, защото беше метнат в коша с мръсното пране, очаквайки, каквото там беше казала голямата бяла досадна персийска котка.
Тео седеше на тъмно, страхуваше се и се опитваше да си спомни какво беше онова страшно нещо: перелик, или може би рапелня или рапира, или... Уф, как беше? Тео беше чул децата да говорят за птеродактил като за страшно чудовище и реши, че може би ще попадне в търбуха именно на огромен гладен птеродактил. Тео тракаше със зъби и реши, че никога повече няма да цапа хубавата си козинка. Колко време седя в коша за пране – така и не разбра. Защото плака до изтощение и после заспа.
Когато мама Лили дойде се учуди, че дрехите за пране са толкова мокри и набързо ги напъха в пералнята. И тогава Тео се събуди – стреснат и уплашен. Малкото му плюшено сърце щеше да изскочи от страх. Рапелнята или не... птеродактилита взе да набира скорост и аха да литне, тресеше се, гъргореше, подскачаше на едно място и ръмжеше.
Нямаше го добрия стар плюшен Мечо да го успокои, нямаше го неговия приятел Теодор. Беше напълно сам. Наоколо всичко се напълни с вода и сапунени мехури.
– Добре, че съм плюшена играчка и не мога да се удавя. – помисли си Тео – но това никак не го успокои.
Целият беше мокър и покрит със сапунена пяна. Опита се да си представи, че е на мисия със сапунени мехурчета, но положението ставаше все по-страшно и по-страшно.
Всичко се въртеше в кръг – долу, горе, долу, горе – на Тео му се зави свят. Ту беше върху пижамата на татко Иван, ту върху лилавата блуза на мама Лили, ту върху някакви чаршафи на оранжеви цветя.
Тео искаше да извика: “Спрете въртележката, спрете” – но никой нямаше да го чуе.
Все пак Тео реши да пробва и взе да крещи с цяло гърло, но това, което се случи беше да му влезе пяна и в устата, и в носа, и навсякъде. А пяната беше прекалено гадна на вкус, дори и за едно любопитно, искащо да опита от всичко плюшено тигърче.
Тази мисия му се видя най-страшна, но Тео беше куражлия и като се поуспокои малко реши да играе на космонавт. Представи си, че е в космоса и през малкото кръгло прозорче – илюминатор вижда нови светове... и нови зъби и мустаци. Когато за малко пералнята спря, Тео наистина видя бели мустаци и бели зъби – беше котката и подигравателно му се усмихваше.
Най-накрая бясното въртене спря и космонавтската мисия на Тео приключи на въжето. Мама Лили го окачи с две лилави щипки за пране да съхне на пролетното слънце.
Разбира се това беше голямо изпитание за тигърчето и дори стоенето на едно място му се струваше още по-ужасно от въртенето. Тигърчето беше свикнало да скача, да се върти, да лудува, а сега просто висеше като прани чорапи на простора.
За разнообразие взе да брои прелитащите птици, цъфналите цветя в градината, керемидите на отсрещния покрив, но така и не заспа. Надяваше се поне да изсъхне преди да се стъмни, защото не искаше да прекара нощта насаме с уличните котки.

Оцвети Тео