В Попово предизвикват интереса на учениците към историята, като им показват ценно издание на „Неделник“

Историческият музей в Попово показва ценно издание на „Неделник“ на Софроний Врачански пред ученици, за да провокира интереса им към историята и да разпали у младите хора родолюбиви чувства. „Кириакодромион, сиреч Неделник“, издаден през 1806 г., е сред уникалните експонати, които се съхраняват във фонда на културната институция, разказа пред репортер на БТА директорът ѝ Владимир Иванов. Изданието и попадането му в музея имат любопитна история. Във фондовата книга е записано, че издание на първата печатна книга на новобългарски, отпечатана в румънския град Римник (днес Ръмнику Вълча), попада в институцията в Попово през 1985 г. „Съобщава се, че през 1846 година поп Константин я е купил от епитропа Тони“, уточнява Иванов. По-късно книгата идва в институцията от дома на поповчанина Христо Радославов.

Дарена е на 27 април 1985 г. При получаването изданието е подвързано, в добро състояние. От няколкото завършени съчинения на Софроний, това е единственото, което той успява да отпечата. Книгата представлява сборник от 94 неделни и празнични проповеди и поучителни слова, събрани върху 530 страници, хронологично, по реда на годишните празници, за които се отнасят, уточняват специалистите. На една от страниците се чете, че на 12 март 1928 г. книгата „се туря в шкафа като непотребна т. е. бракува се, но пък да се запази здравостта ѝ за знание на бъдещото поколение“, а подписът е на пенсионирания учител Христо Радославов. Днес екипът на Историческия музей в града изпълнява завета – пази и разпространява историческите ценности.

Така специалистите влизат в Основното училище „Любен Каравелов“ и нагледно показват на третокласниците „Неделник“ – първоначално в една паралелка, но поради големия интерес – и в останалите два трети класа. Срещата между младите хора с ценната книга и разказът за нейната история прави д-р Невена Неделчева – главен уредник в отдела „Нова и най-нова история“ в Историческия музей в Попово и преподавател по османистика във Великотърновския университет.

„Това е целенасочена политика – да разчупим модела и покажем ценното и същественото на децата. Ролята на съвременния музей не трябва да е да чакаме хората да влязат в музея, а сами да стигнем до тях“, казва Владимир Иванов.

Вижте още:
Книги съкровища: Историята на Софронието и Рибния буквар