Тя също е панда, но е червена и малка!

Няма човек на света, който да не обича пандите. Тези огромни черно-бели сладури са толкова игриви и правят най-забавните неща от всички животни. Кое друго животно ще се катери върху снежен човек, ще се търкаля в снега, ще се захване с лапите си за крака на някой човек и няма да иска да се пусне докато човекът ходи, също като децата в любимите ни анимационни филми. Тогава не е е никак чудно, че всеки път, когато видим клипче или дори снимка на това животинче изгрява огромна усмивка на лицето ни. Знаехте ли обаче, че има и друг вид панди? Те не са с черно-бяла козина, но не са по-малко сладки, пухкави и интересни. Някои от вас може би вече се досещат, че говорим за червените панди! Те са не по-малко специални от другите, особено след като имате предвид че на тях е кръстен и браузърът Mozilla Firefox. Много хора са убедени, че браузърът носи името на червената лисица, но истината е, че носи името на червената панда. На китайски червената панда се нарича „huo-hu“ или в буквален превод огнена лисица, което на английски е именно firefox. Точно оттам идва и името на браузъра.

Червената панда е много по-различна на външен вид от обикновената панда. Тя обитава високопланинските гори на Хималаите, Южен Тибет, планинските части на Мианмар, южната част на Китай, среща се и в Непал и Бутан. В Червената книга е включена като застрашен вид, тъй като популацията ѝ е намаляла. В Европа за съществуването на червената панда научават през 1821 г., когато генерал-майор Томас Хардуик представя пред Линеевото дружество в Лондон своя доклад „Description of a New Genus... from Himalaya Chain of Hills between Nepaul(sic) and the Snowy Mountains“. Той нарича животното „уа“ (wha), защото „се открива най-често по неговия силен вик или повик, наподобяващ думата „Wha“, често повтаряща се“. Хардуик споменава и други местни имена, сред които „poonya“, от което идва английското panda. Хардуик обаче така и не успява да обере лаврите с това свое откритие, тъй като завръщането му от Индия с необходимите като доказателствен материал екземпляри се забавя и той е изпреварен от френския натуралист Фредерик Кювие. Опитният Кювие дава и официалното латинско наименование на животното: Ailurus fulgens, „огнена котка“ и заменя Хардуиковото „уа“ с популярното име „ярка панда“, описвайки я като „прекрасен вид, едно от най-красивите познати четириноги“.

За почти половин век червената панда остава единствената позната панда, до 1869 г., когато френският мисионер Арман Давид открива в Китай черно-бяло животно с подобни хранителни навици и физиология. Това животно е наречено гигантска панда и вече познатата панда съответно започва да се нарича малка панда.

Червената панда е малко по-голяма от домашна котка с дължина на тялото от 80 до 120 см при мъжките, от които почти половината се падат на дългата и пухкава опашка (40 до 60 см). Тежи от 3 до 6 кг. Води изключително дървесен начин на живот и тялото ѝ е издължено и набито, с къси, силни крайници снабдени с яки, извити, остри, наполовина-прибиращи се нокти. Като голямата панда, която също се храни с бамбук, има допълнителен палец, който всъщност представлява костен израстък на китката, осигуряващ по-добър захват. Отдолу лапите ѝ са покрити с гъста козина, предпазваща стъпалата от студ и лед, а между пръстите си има жлези, с чийто миризлив секрет маркира територията си. Дългата ѝ пухкава опашка има шест жълтеникави пръстена и освен за баланс при движение по клоните, служи за завивка осигуряваща не само топлина, но и камуфлаж.

За разлика от големия си „братовчед“ малката червена панда не се храни с цялото бамбуково стебло, а обича да яде само най-хранителните и свежи листни връхчета. Въпреки това яде по същия начин като голямата панда. Откършва бамбуковите стебла с предните си лапи и откъсва избрани листа, които да сложи в устата си. „Огнената лисица“ също така обича да разнообразява менюто си и с корени, сочни треви, паднали плодове и насекоми. Нискокалоричната диета е основен фактор, определящ поведението на червената панда. На практика те прекарват цялото си време в хранене и сън, като търсенето на храна може да отнеме до 13 часа в денонощие. Поради избирателността на храната червените панди имат много големи лични територии, около 5 квадратни километра за мъжките и наполовина за женските. Териториите на мъжките и женските често се припокриват, понякога дори и с територии на други от същия пол. Установено е, че средно за един месец обхождат едва 25% от територията си.

Рядко общуват помежду си освен по време на размножителния период и израстването на малките. Основните им методи на комуникация са с обонятелни маркери (имат специални жлези в лапите), общи отходни места (разпознават по миризмата пол, възраст, размножителна готовност и други), а при среща с жестове (клатене на глава, махане с опашка) и звуци (типичния им вик, съскане). В периоди с недостиг на храна забавят метаболизма си допълнително, както и удължават периода на търсене и поемане на храна.

Снимки: pixabay.com