Приключенията на трите Еви – IV глава – Фейски транспорт

Продължава от Приключенията на трите Еви – III глава

Ема, Йони и Вики минаха по камъните на вече познатата им рекичка и се озоваха на поляната. Да стигнат до нея им отне повече време от миналата нощ, защото феите ги нямаше да им осветяват пътя.

– Ако ни се наложи пак да идваме тук, непременно трябва да си вземем фенерчета! – каза Вики.
Трите момичета седнаха на поляната и зачакаха. Минаха две минути, десет, петнадесет... Нищо не се случи.
– Сигурно са ни скроили номер, момичета! – обади се Йони. – Вече половин час стоим и чакаме. Да се връщаме!
– Да! Хайде! – съгласи се Вики.
Но в този момент се случи нещо невероятно! Някаква странна светлина заблестя в небето, после започна да се приближава все повече и повече... Момичетата видяха, че това не е никаква светлина, а голяма костенурка с крила! Но това не беше най-странното – на гърба на костенурката се беше качила една фея! Само че тази фея изобщо не беше малка – беше си със съвсем нормални човешки размери, но имаше крила и корона, която блестеше.
– Здравейте! Да, знам, че закъснях, но не е лесно да стигнеш от единия до другия край на света само за половин час! – каза феята. – О, за малко да забравя – имам нещо за вас! – тя изрече някакво заклинание и върху черупката на костенурката се появи чекмедже.
Феята го отвори и извади три малки пакетчета.
– Благодаря, Литилими, можеш да си вървиш! – усмихна се тя. Костенурката също се усмихна (ако можете да си представите костенурка да се усмихва) и отлетя нанякъде.
– Мога ли да ви задам един въпрос, госпожо фея? – попита Ема.
– Разбира се! – отвърна феята.
– Ами, вие сте фея, имам предвид, не можете ли да летите?
– Мога, разбира се, но докато бях на Северния полюс, разбрах, че вие вече сте тук и точно когато се канех да дойда да ви видя, вълшебният ми прашец свърши! А се подразбира, че една фея не може да лети без вълшебен прашец! Затова ми се наложи да взема фейския транспорт, който напоследък е поскъпнал ужасно! Но тъй като с костенурката Литилими сме приятелки, тя ме вози безплатно!
– Фейски транспорт? – учуди се Вики.
– О, да, трябваше да се сетя, че не знаете за това. Просто е – вие, хората, си имате градски транспорт, а ние си имаме фейски! – обясни феята.
– А защо вие не сте толкова малка като другите феи? – полюбопитства Йони.
Този въпрос изглежда засегна феята.
– Нима още не сте забелязали?! Та аз съм Главната фея! Между другото, името ми е Мелина!
– Приятно ни е, госпожо фея! – казаха момичетата в един глас.
– Аз съм Ема, а това са приятелките ми Виктория и Йони. – допълни Ема.
– Знам! – усмихна се феята.
– Така ли?! – отново в един глас попитаха момичетата.
– Разбира се! Тези от феите, които имат способност за бързо летене, могат да се придвижват от тук до Северния полюс за секунди. Така мога да знам какво правите във всеки един момент! Но стига приказки! Вече е крайно време да ви кажа защо сте тук сега. Става дума за множеството проблеми, с които трябва да се справят различните Вселени напоследък...
– Извинете, госпожо фея, но Вселени ли казахте?! – попита Вики.
– Точно така! Нали не вярвате на тези измислици, че вашата Вселена е единствената?! Не е, разбира се! Вселените са наистина много, повече от петнадесет! И всяка от тези Вселени трябва да се справя с различни проблеми. За тази цел, ние, феите, трябваше да намерим някой подходящ, за да помага. И намерихме вас!
– Нали не казахте току-що, че искате да... Имам предвид, госпожо фея, та ние сме във ваканция! А после започваме училище и няма да имаме много свободно време, а и не ми се вярва родителите ни да са съгласни! – каза Йони.
– Спокойно, помислила съм за всичко! – отвърна феята. – От вас се иска само да кажете дали сте съгласни.
– Аз съм съгласна! – побърза да каже Ема.
– Аз също! – присъедини се Вики.
– Ами, добре, явно ще е забавно! – съгласи се Йони.
– Благодаря ви, момичета! – усмихна се феята.
– Следващите две вечери искам да ме чакате тук по същото време, за да се разберем за подробностите! Е, това беше за днес, можете да си вървите. – обяви тя. И изчезна. Ема, Йони и Вики прекосиха реката, после поеха по пътеката и се прибраха в къщи.

Прочетете още:
Приключенията на трите Еви – I глава – Новата къща
Приключенията на трите Еви – II глава – Светлинките