Короната

Този час учителката говореше на учениците от седми клас за новозаветната истина, завещана от Иисус Христос към хората – да се обичат един другиго, както и Той ги обича. Децата много пъти бяха чували и чели за този духовен закон, вярваха му, но като че ли не винаги успяваха да го изпълняват. Учителката знаеше интереса на децата към въпроса за изкушенията, за склонността към зло, затова добави: “Днес ще говорим за завета, който всеки от нас сключва с Бога и всеки от нас отговаря за личните си действия. Но ние имаме право на избор: да направим добро или да постъпим само според собствения си интерес и инстинкт... Ще помоля всеки да напише на лист какво добро е направил за своя ближен в момент, когато другият е имал нужда от помощ.”

Започнаха да четат написаното. Маруся споделяше, че преди два дни видяла на улицата просещ човек и му дала хляба, който била купила за вкъщи. Радослав разказа, че нацепил дърва за печката на възрастната им съседка, която останала цяла седмица сама. Когато учителката се обърна към Луиза, момичето наведе глава с неудобство и призна: “Не написах нищо. Защото не съм направила нищо добро, което да помогне на близките ми в беда” – призна момичето.

Учителката подкани друг ученик да прочете написаното. Преди той да завърши четенето, вратата се отвори. Дете с гипсирана ръка от пети клас се извини за безпокойството, попита може ли Луиза да излезе, за да му помогне да си облече якето, да сложи чантата на гърба: “Днес за първи ден след катастрофата съм на училище... Мама и татко още са в болницата, аз спя при кака Луиза, братовчедката ми. Тя се грижи за мене, реше ми косата, връзва ми обувките, носи ми чантата...”

Като се върна в стаята, учителката показа на класа корона, направена от картон: “Тази корона не е от злато или сребро, не е обсипана с брилянти и диаманти; няма да бъде положена върху главата на най-красивото тук момиче или момче, а трябва да отличи невидимите скъпоценни бисери на душата, която Христос озарява чрез думите и делата на отзивчивото сърце... Короната ще получи онзи ученик от класа, когото изберете вие.”

Децата се смълчаха. Минута-две се оглеждаха, после бързо написаха името, което избират, и пуснаха листчетата си в кутията.

В края на часа разгърнаха листчетата и обявиха пред всички името на избраника за християнската корона: беше Луиза. Не само защото мълчаливо се е грижила и се грижи за своята братовчедка. А и защото никога не изговаря обидни думи, не отвръща на злото със зло, търпелива е, послушна, милосърдна, обичлива...

Учителката постави скъпоценната корона на главата й. Луиза се усмихваше притеснено. Мислеше, че не я заслужава, защото не е направила някакво голямо, чудно добро, каквото Сам Христос е извършил за нуждаещите се по земята.

Размисли за живота
Бъди най-доброто, което можеш
Моят най-добър приятел