важните неща
Лъвчето
Когато магазините за бърза храна на Макдоналдс се появиха с техните пакети за деца, хиляди малчугани искаха да отидат поне веднъж в седмицата, за да похапнат вкусна храна и да получат играчка като награда. Петя и Вихър също обичаха да си похапнат там, да получат играчка в пакета си и да си поиграят на детската площадка, да погледат филмчета от програмата. Вярно, искаха да отиват и по-често, ала в това време майка им не беше на работа, затова нямаха пари за двойна радост. Освен това вече знаеха, че имат връстници, които никога не са хапвали храна от Макдоналдс, тъй като родителите им са бедни...
Един ден, като отиваха с татко си към ресторанта, срещнаха малката Алиса с баща си. Петя и Вихър предложиха на Алиса да продължат заедно, но баща й отказа – нямал достатъчно пари в себе си... Момиченцето се натъжи, разплака се. Таткото на Петя и Вихър предложи: “Аз също нямам пари за още един пакет храна, но можете да отстъпите единия от своите пакети на Алиса, та да си поиграете заедно, да се порадва и тя на срещата ни!”
Двете деца се спогледаха, не бързаха да отговорят: никак не беше лесно да се откажат от своя дял, още повече, че Алиса щеше да има сама цял пакет, а те двамата – да си поделят другия! Баща им ги подкани: “Помните ли за какво си говорихме снощи?...” – Те си спомниха вечерния разговор за Иисус Христос, но пак не казваха да или не: “Какво трябва да направи човек ако разбере, че някой е изпаднал в нужда?”
Петя първа възкликна: “Аз ще дам от моята храна на Алиса и отиваме на люлките!” Вихър също не остана назад: “И аз й давам от моята!..”
Щом получиха двата пакета с храна, Вихър веднага даде своя на Алиса. Преди още да опитат сандвичите, децата нетърпеливо искаха да видят каква играчка има в техния пакет. Петя първа видя, че в плика има Мики Маус. Когато Алиса отвори нейния, с удивление видя малко засмяно лъвче. Зарадва се, прегърна играчката, а Вихър си помисли: “Ех, поне лъвчето да се беше паднало на нас! Изобщо не харесвам Микимаус!” Трите деца изядоха половината храна, останалото предложиха на бащите си – и те да опитат сандвичите...
Малко преди Рождество Христово майката на Вихър и Петя донесе вкъщи нещо голямо: детски стол, подобен на кресло, разположено в прегръдките на огромен лъв. “Какво е това?” – очите на децата светнаха от удивление. “Майката на Алиса го подари! За вас е! Тя е започнала работа във фондация, където пристигнали много дарения за деца. Колебаех се дали да приема този подарък, защото трябваше да наема такси, но тя много настоя да получите креслото с лъва! Харесва ли ви?”
Вихър го огледа от всички страни и извика: “Но това е подарък от Иисус Христос! Защото се отказахме от нашия сандвич в Макдоналдс! Нали Христос е казал, че ако направим едно добро в Негово име, ще получим стократно по-голяма награда?”
Момчето седна в кадифеното кресло, постави ръцете си върху двете лапи на лъвчето и извика високо: “Благодаря Ти, Господи! Ти никога не забравяш да ни докажеш, че виждаш и помниш всичко! Искам да правя хиляди добрини за Тебе!”
