Нова поредица от приключенията на Малкия Никола за по-малките

Днес, 17-ти март, издателство "Колибри" са подготвили изненада за най-малките почитатели на Николà – онзи находчив и дяволит ученик, родил се във въображението на двама легендарни творци – Жан-Жак Семпе и Рьоне Госини! Две чисто нови книжки, с чудесни илюстрации, очакват най-малките от вас, за които тепърва предстои да открият вълешбния свят на книгите.

В „Смелчага“ (превод: Румяна Маркова, цена 5.99 лв., 32 стр.) Николà ще ни докаже, че няма нищо страшно в нощния мрак, стига да разполагаме с ново джобно фенерче! Малкият смелчак се промъква с него под прозореца на съседката Мари-Едвиж, ала баща му решава, че в градината има крадци...

За „Снимка на класа“ (превод: Румяна Маркова, цена 5.99 лв., 32 стр.) всички са се издокарали с най-красивите си дрехи! Само дето фотографът не може да овладее групичката немирни хлапета и си тръгва обиден. Снимка все пак ще има, при това изненадващо добра!

Поредицата „Николà за най-малките“ обхваща четиринадесет заглавия и е изключително увлекателна, лека и забавна! Подходяща е за дечица в предучилищна възраст или в детската градина, които прохождат в четенето. Освен че са идеални за сричане, книжките са богати на илюстрации и са пригодени за невинната психика на малчуганите. Авторите са адаптирали разказите на Госини, насищайки повествованието с пряка реч. Приключенията на малкия Николà и щурото му обкръжение се развиват в реалния детски свят и несъмнено ще се харесат на всички будни и усмихнати палавници!

За да провокират още повече интересна на малките начинаещи читатели, от издателството предоставят и два откъкса от книгите.

Малкият Николà - "Смелчага"

За днес Николà има уговорена среща с приятелчетата си в запустелия двор наблизо.
– Погледнете! – размахва той пред очите им една банкнота. – Нашите ми ги дадоха заради отличната бележка по история.
– Ухаа! – възхищава се Алсест. – И какво ще ги правиш всичките тези пари?
– Още не съм решил – отговаря Николà.
– Можем да си купим сума ти шоколади – предлага Алсест.
И приятелите мигом се затичват към хлебарницата. Обаче минават покрай едно магазинче и Николà забелязва великолепно джобно фенерче.
– Отказвам се от шоколада! Ето какво искам да си купя!
– Че за какво ти е такова нещо? – възразява Клотер.
– Ей че си глупав! – засича го Николà. – С джобно фенерче можеш да играеш на детектив!
Приятелчетата никак не изглеждат убедени.
– Адски тъпа игра! – заявява Клотер.
– Хайде, момчета, бегом към запустелия двор – подканва тайфата Йод.
На излизане от магазина, с фенерчето в джоба, Николà се натъква на съседското момиче Мари-Едвиж.
– Виж какво си купих.
– Чудо голямо… Най-обикновено фенерче – весело се киска момиченцето.
– Ти май нещо не схващаш? – нервира се Николà. – Това е нещо страхотно, защото като си го нося в джоба, няма от какво да се страхувам в тъмното!
– Хмм… – Мари-Едвиж не изглежда много убедена. – Съмнявам се!
Николà кипва. Днес не му е ден, изглежда никой не го разбира. „Ще видят те, ще им покажа на какво съм способен!“ – си казва момченцето.
– Както и да е – съгласява се той. – Но за да ти докажа, в полунощ ще дойда под прозореца ти и ще ти изпращам сигнали с фенерчето.
– Да бе, голям си храбрец, само дето не ти стиска! – изтърсва Мари-Едвиж.
– На мен ли не ми стиска! Само стой и гледай! – разпалено ѝ заявява Николà.
Настъпва нощта. Николà лежи в леглото си и не откъсва очи от стрелките на будилника.
„Хайде, време е да ставам!“
Той включва фенерчето и излиза в коридора. Наоколо всичко тъне в мрак, Николà е доста притеснен. Приготвя се да слезе по стълбите, когато внезапно чува… Скръц!
„Какво ли може да е това?“
Шумът идва от кабинета на татко му…
Николà открехва вратата и насочва навътре светлинния лъч, за да огледа добре цялата стая.
„Ох! – въздъхва той облекчено. – Прозорецът не е бил добре затворен.“
Измъква се от стаята и предпазливо слиза по стълбите. Скръц, скръц – поскръцват дъските под краката му.
Стига долу в антрето и протяга ръка към клю чалката да отключи… но не щеш ли... дрън!
„Олеле, изпуснах ключа!“
На горния етаж, в спалнята, таткото на Николà се надига в леглото, стреснат от шума.
– Какво става? – пита сънено майката на Николà.
– Чух някакъв шум!
– Сигурно си сънувал… – промърморва майката на Николà и отново се унася.
Обаче татко му е съвсем разсънен и решен да се увери лично какво става. „Всичко се случва: може да се е вмъкнал някой крадец…“ – мисли си той.
Долу при входа Николà е успял да пъхне ключа в ключалката и тъкмо се кани да отвори вратата, когато чува стъпки горе на площадката. На горния етаж осветлението се включва.
Бързо! Николà гаси фенерчето. Измъква се навън и дръпва тихичко вратата зад гърба си.
 

Малкият Николà – "Снимка на класа"

Тази сутрин Николà излиза от банята мрачен.
– Чудя се, мамо... Сигурна ли си, че се налага да отида на училище маскиран като пингвин?
– Ти наистина си чудесен с този костюм, миличък! – убедена е майка му.
– Нали днес ще ви снимат целия клас – намесва се таткото на Николà. – Трябва да изглеждаш безупречен!
Докато пътуват в колата към училище, Николà се цупи.
– Знаеш ли, Николà – казва татко му, – снимките от училище са нещо много готино. Когато пораснеш, ще можеш да си спомняш как са изглеждали учителката ти, приятелчетата ти от училище...
Внезапно колата забавя ход. Някакъв велосипедист пълзи по средата на платното като охлюв.
Мъжът на колелото носи очила, а на багажника е привързал здраво огромна чанта.
 „Прилича на зубрач, на любимец на учителката“ – отбелязва наум Николà.
И понеже той ужасно недолюбва любимците на учителката, се изплезва на мъжа. Бесен, велосипедистът пуска кормилото, готов да му отвърне подобаващо... Само че изгубва равновесие и се изтърсва от седалката с главата надолу. ДЖАСТА-ПРАСТА!
В двора на училището Николà среща приятеля си Жофроа, който е нахлупил на главата си нещо пернàто...
– Привет, щраус! – изхилва се той.
– Привет, пингвин! – не му остава длъжен Жофроа.
– Няма да те познаят на снимката с това чудо на главата – категоричен е Николà.
– Искам само да ти обясня, че това е истинска мускетарска шапка, господинчо!
Николà се кани да му отвърне, обаче забелязва велосипедиста да влиза в училищния двор. Сега е без очила, а колелото му е доста смачкано... От чантата на багажника стърчи крак на фотографски статив.
„Ха сега де – стряска се Николà. – Този трябва да е училищният фотограф.“
На бърза ръка Николà грабва шапката на Жофроа и я нахлупва на главата си. За нищо на света оня не трябва да го забележи!
– Ей, я си ми я върни! – кипва Жофроа и пъргаво си я взима обратно.
Виковете му привличат вниманието на Бульона, училищния възпитател, който забързано се насочва към тях.
– Жофроа! Какъв е този маскарад? Свалете тази шапка веднага!
Николà чевръсто се прикрива зад гърба на приятеля си Алсест, който нищо не забелязва, а само си дъвче филийките!
– Не бива така! Излишно е да крещите! – обръща се фотографът към Бульона. – Нали знаете, с децата може да постигнем всичко, когато се отнасяме към тях мило и любезно. Сега ще ви покажа как...
Той се заема да натъкмява оборудването си и с меден гласец се обръща към децата:
– Ето сега, дечица, ще ви покажа как ще си направим заедно една чудесна снимка.