Най-хубавата маса

Живял някога един много мъдър цар. Той имал дъщеря, която била вече за омъжване. Царят решил да я даде за жена и половината царство зестра на този, който му донесе най-хубавата маса на света. Пратил вестоносци да разгласят новината. Мигом се стекли прочути майстори –дърводелци, златари и всякакви занаятчии от цялото царство. Всеки донасял коя от коя по-хубави маси. Един дърводелец му изработил маса от най-редките дървета. Друг я покрил с лъвска кожа. Трети пък я измайсторил от чисто злато. Но царят не харесал нито една от тях.

В града дошъл един млад момък – занаятчия да търси работа. Влязъл в близката странноприемница и видял, че всички посетители и дори ханджията трескаво изработват маси .
– За какво са ви всичките тези маси ?–попитал той.
– Не знаеш ли ? – отговорил ханджията. – Царят каза, че ще даде дъщеря си и половината царство на този, който му занесе най-хубавата маса. Досега много известни майстори опитаха, но на господаря никоя не му хареса.
– А, това ли било? Аз ще му доставя желаната маса. – казъл момъкът.
– Късмет, младежо! – отвърнали му с насмешка всички.

Младежът тръгнал към царският дворец.
– Какво искаш? – попитал началникът на стражата.
– Отивам при царя да му занеса масата.
– Щом е така, влизай! – рекъл началникът и наредил на двама стражи да го съпроводят до залата, където господарят седял замислен на трона си.
– Добър ден, Ваше Величество! – поздравил младежът
– Добре дошъл, млади момко! Какво те води при мен? – запитал царят.
– Чух за вашето предложение и реших да си опитам късмета. – отговорил младежът и поставил на земята протрито чувалче в което бил багажът му.
Развързал го и извадил малка дървена масичка, изработена от самия него. Застлал я с чиста покривка и наредил на нея храната, която си носел за из път – парче хляб, малко сирене и една ябълка. След това се изправил, погледнал царя и казал:
– Това е всичко, което мога да ви предложа, царю велики!
– По-грозна и похабена маса не можа ли да намериш? – смеейки се в един глас попитали насъбралите се царедворци.
– Другите кандидати какви ли не изящни маси направиха – обковани със злато, от абаносово дърво и какви ли още не, но царят не ги одобри, та твоята неугледна маса ли ще му се хареса?
– Но все пак нека чуем мнението на Негово Величество!– казал царският съветник .
Царят гледал масата втренчено, с радостно лице. Изправил се, огледал изпитателно всички и казал с твърд глас:
– Ти, момко, печелиш! Това е масата, която исках да получа!
– Но как така? – изпаднали в недоумение всички в залата.
– Той направи най-хубавата маса, защото на нея сложи всичката си храна, за да я сподели с мен, колкото и оскъдна да е тя! Защо ти е златна маса, когато е празна? – отговорил им царят и прегърнал момъка.
Царедворците се замислили над мъдрите му слова, навели глави и побързали да се разотидат засрамени. А младежът се оженил за царската дъщеря и живели дълго и щастливо с нея.