Момичето и вълшебният делфин

Имало едно време едно семейство с момиче на име Ема. Те били бедни хора, по цял ден били на нивата, но трудно се прехранвали, защото скоро не било валяло дъжд, а само имало силно слънце и така всичко изсъхвало от самото слънце, а те нямали пари за да вземат нов маркуч. Семейството било много изморено от тежката работа, а момиченцето било малко, на 10 години, и то било изморено, защото веднъж се случил един много горещ ден. Семейството се карало всеки ден и един ден си го изкарали на детето. Тогава то избягало с плач. Отишло чак до морето, седяло и плакало с часове, докато не се появил прелестен делфин, който говорел. Той видял детето разстроено и започнал да говори. Попитал детето защо плаче, а детето се уплашило, когато чуло делфинът да говори и побягнало, но делфинът я спрял и попитал пак какво ѝ е, и тогава тя му казала.

Делфинът успокоил момичето. То не искало да се прибере вкъщи, защото знаело, че пак го чакала работа. То искало да остане при делфина, но делфинът я убедил да се прибере и на следващия ден пак да дойде ако е свободна. На другия ден момичето си свършило работата и отишло пак при делфина. Повикала го, но той не дошъл. Детето си тръгнало, но един друг делфин видял момичето и му казал, че нейният делфин си бил заплел опашката в едни рибарски мрежи и затова не дошъл. Детето го попитало откъде знае. Той й обяснил, че нейният делфин. чакал тя да го спаси. Ема не можела да плува добре, но въпреки това се хвърлила в морето и спасила делфина. Станали големи приятели. В знак на благодарност делфинът казал, че ще ѝ изпълни три желания. Първото ѝ желание било да завали малко дъжд, второто било да е здраво семейството ѝ, а третото да имат пари. Делфинът изпълнил желанията на Ема. Тя бързала да се прибере и да зарадва своето семейство, те се зарадвали много и се прегърнали. Всеки ден детето посещавало делфина и неговите приятели и приятелки и била много добро дете. Вече в семейството имали пари, защото спасила делфина. И всички яли, пили и се веселили.