В царството на вълшебното лято

Имало едно време една вълшебна лятна гора в която вечно царяло лятото. Там всичко било непокътнато за хората. Обитателите били вълшебни като гората: елфчета, гномчета, малки феи, тролчета, миниатюрни джуджета и разни други малки създания. Всички се разбирали чудесно. Имало малки къщички изградени от самите тях. В топлата лятна гора дърветата били окичени с вълшебни плодове използвани не само за храна, но и даващи вълшебни способности като например: жълто-зелените ябълки давали невидимост, а розовите череши силата да отскочиш близо до лятното слънце.

В гората всичко било магично. Лятното слънце и веселите му лъчи будели всички. Още от сутринта между листата прониквали лъчи и образували пътечка покрай шарените цветя. Не по-късно започвал и летният ден. Тогава феичката Мая (не по-голяма от човешки палец, окичена с нежно розови крилца, със своите тъмно руси косици приличащи на вафла сякаш току-що излязла от гофретника) си казала:

– Защо пък да не посетим с приятелките ми вълшебния водопад?

Само в определен ден от годината водопадът падал много по-бързо и от кристалните пръски се образувало едно езерце. Мая била подготвила изненада за своите приятелки. Трите феи много се забавлявали, спускали се по водопада и хапвали от всички вкусни плодове.

Мая обаче не била довела феичките само заради водопада, а и заради посрещането на летните бебета на полянката на лалетата. Поляната разцъфнала точно по залез слънце. От всяко лале излизало малко бебе.

– Колко е красиво! – възкликнала Мая, а приятелките ѝ се съгласили. Всичко блестяло, а топлината на лъчите трептяла. Всички, които били дошли ахвали. Много се радвали и трите феи. Тогава всички жители на лятната гора започвали да се веселят на организиран от тях празник по случай бебетата. Имало участници на летните танци, състезания с вълшебства.

Всичко било толкова красиво, слънцето и последните му златисто-червеникави лъчи за деня, топлината на лятото. За края на празника когато слънцето се било скрило идвали магичните светулки. Те разпръсквали магия в небето, като слънчева светлина през деня. Тогава след тях всеки получавал вълшебен подарък от елфите. Той съдържал малко същество наречено куами. То представлявало най-добрият приятел на всеки жител и давал вълшебна сила. Така от този ден нататък, през останалата година всички живеели под красивата дъга от топлите лъчи на лятното слънце.