Спасителка на летните мечти

Лятото – любимият сезон на всеки. Както се досещате е любимият сезон и на нашата героиня Венера. По цяла зима тя гледала към малкия прозорец в стаята си и мечтаела за лятото. Русокосото момиченце често заспивало в своите мечти и сънувало летните цветя и уханието на морето. Е, този път се случи същото, ноо... сънят беше по-различен, по-магичен. Венера и семейството ѝ решили да отидат на почивка за това лято.

Пристигнали и се настанили. После хапнали набързо в близко ресторантче от което се носел невероятен мирис, събуждащ апетита у човек. След това отишли на плажа. Разпънали кърпите си и още преди да се намаже с плажно масло, Венера изтичала към морето. Тя се възхищавала на морето, на морските вълни и на това как слънцето оставяло своето отражение в него. Възхитена, Венера легнала на плажа. Дотук нищо необичайно. Просто един летен ден в сънищата на детето, но... този ден не бил необикновен.

Изведнъж тя забелязала една странна мида в златистия пясък, която като че се движела. Момичето хванало мидата и изведнъж започнала да пада, да пада бързо и рязко. Сякаш се спускала в някакъв пясъчен тунел. Тунелът бил толкова дълъг, че момичето не знаело къде ще я отведе. Изведнъж тунелът я изплюл в някакъв басейн, в който щом се гмурнала, светът се обърнал и като че плувала в небето. Когато изплувала била в някаква горичка.

Странното било, че навсякъде летели феи, малки сладки феички с по две пъстри крилца. Момичето било объркано. Не знаело какво да прави, нито къде се намира. Решила да спре една от забързаните феички и да я попита.
– Извинете! Ааа... извинете! – повторило момичето, но феите били толкоз разбързани, че дори не видели момичето. Тогава тя решила да хване някоя. Стиснала за крилцето една малка феичка.

– Ох, крилцето ми, пусни ме, моля ти се! – извикала тя.

– Добре, ще те пусна, но кажи къде се намирам? – отвърнало момичето.

– Как къде? Ти не си ли тукашна?

– Не. Взех една мида и пропаднах в пясъка. Накрая тук се озовах. Какво е това място? Ти наистина ли си фея?

– Разбира се, че съм фея, не се ли вижда! Ти си в Летландия – страната на лятото, а ние сме феи мечтоноски. Разнасяме мечти на всички деца по света! – казала феята.

– Наистина!? Но защо аз съм тук и как да се върна?

– Е това не знам! Но... познавам една фея... тя сигурно знае. Ела, ще те заведа при нея! – рекла феята.

Така отишли при най-старата фея в Летландия. Тя приличала на малка баба, но с крила.

– Ела! – казала феята. – Питай нея.

Така Венера ѝ разказала всичко с надеждата старата фея да ѝ каже как да се прибере при родителите си.

Старата фея се усмихнала и казала, че нищо не е случайно.

– Аа, значи това си ти! За да си тук, скъпо дете, има причина. Аз ти пратих мидата, за да те доведе при мен. Всъщност... – спряла феята като дала знак на другата фея да излезе. След това продължила:

– Има огромно зло надвиснало над нашата страна. Малко по малко Летландия умира. Тъмнината я взима и много от феите измряха.

Ако тя бъде превзета от тъмнината всички ще спрат да мечтаят и светът ще погине.

– Но защо доведе мен? Аз съм само дете, което мечтае! – момичето прекъснало феята.

– Точно! Твоето сърце е най-чисто, затова ти си избраната! Само ти можеш да спреш тъмнината и злите феи! – обясни феята.

Детето учудено попита:

– Какво трябва да сторя, за да спася мечтите?

– Ти трябва да стигнеш до замъка на моята сестра, злата фея и да я накараш да си върне мечтите.

– Но защо е загубила мечтите си?

– Баща ни я наказа като отне мечтите ѝ, но не знаеше, че тя ще стане зла. – каза феята.

– А пътят...? Аз не знам как да стигна дотам. – отвърна Венера.

– Аз ще ти изпратя светлина, която да те напътва до замъка. И помни, трябва да я убедиш да влезе в светлината!

Така Венера тръгнала по пътеката на загубените, която водела към злия замък. Изведнъж момичето чуло звук идващ от един храст. Когато погледнало там имало една фея със счупено крилце, умираща и молеща за помощ. Венера я взела в ръце и с леки движения заздравила счупеното крилце.

– Как се казваш? – попитала Венера.

– Фелина! Благодаря, че ми помогна, иначе щях да стана една от злите феи щом умра. – отвърнала феичката.

Фелина била задължена на Венера, затова обещала да дойде с нея и да спрът злата фея.

Пътят бил дълъг. Колкото по-навътре влизали, толкова по-мрачно и страшно ставало. Единствената светлина била тази, която ги направлявала. Накрая стигнали до злия замък. Той бил много голям и сякаш вътре не живеел никой. Венера била уплашена, но за нея било важно да спаси мечтите и лятото да го има затова влязла вътре без да се колебае. Отвътре било студено и разхвърляно. Навсякъде имало паяжини и като че замъкът щял да се разпадне.

Малката Фелина треперила от страх, скрита в косите на детето. Те се изкачили по едни стари извити стълби. На върха на замъка била феята. Тя изглеждала самотна. Приличала на сестра си, но обгърната в тъмнина. Погледът ѝ бил празен и тъмен. Феята погледнала детето и страховито я попитала:

– Ти какво търсиш тук в злия ми замък?

– Аа... аз... – стреснало се детето. – Искам да ви покажа светлината. Елате с мен и ще... и ще си върнете мечтите. – продължило момичето.

Дълго феята отказвала и плашела момичето, но Венера не се отказвала и накрая убедила феята. Злата фея казала, че нищо и никой няма да я накара да се откаже от тъмнината. Но когато стигнали при светлината и щом феята прекрачила, сякаш станала нов човек. Тя започнала да мечтае отново. Така двете феи премахнали тъмната страна на Летландия. Мечтите били спасени и лятото също. За благодарност феите върнали Венера при родителите ѝ и нейното куче.

Така щом тя се събудила от този сън продължила да мечтае за лятото с нови сили, защото знаела, че лятото и мечтите били спасени! Когато тя пораснала винаги мечтаела и вярвала, че Летландия съществува. Така живеела щастливо с мечтите си!