Непознатият приятел

– Кри-кри! – прошепна щурчето от прозореца.

Крис се надигна от леглото и се ослуша пак. В лятната тишина на улица “Приказка” отекна тихото пърхане на нечии крила. Момчето стана и отиде до прозореца на стаята си. Дръпна с ръка пердето и огледа алеята. Нямаше никой.
После погледна нощното небе, но и там не забеляза нищичко. Очилатото русоляво момче си спомни как през зимата пътува с Дядо Коледа из Чудоландия и от тогава всяка нощ заспиваше с надежда за ново приключение. Но уви. Тихият квартал не издаваше възможност за това.
Детето отново се качи на креватчето си и придърпа завивката си.
– Кри-кри! – отново зашепна щурецът.
Но никой не му отвърна.



* * *

Щрак!

Стрелките на часовника отбелязаха три през нощта. Момчето вече спеше. Вятърът навън подухваше леко пердето, а луната осветяваше вече тихия град. Изведнъж се чу пърхане на криле, което премина в онова странно жужене от перките на хеликоптер. От облаците се появи сянка на странно животно, което приличаше на заек с въртящи се уши. Той се люшкаше из въздуха и викаше уплашено, но никой не го чуваше. След поредната дъга описана в небето животното се заби рязко в прозореца на стаята на Крис и го събуди. Детето подскочи и бързо взе очилата от нощното си шкафче. Сложи ги и погледна невероятната картина открила се пред него.
Заекът беше се разплул на перваза, а дългите му уши достигаха до пода. Имаше огромна червена папийонка, която обаче се беше откачила и заплела в едното му ухо. Животното примига и мастилено черните му очи фокусираха човечето и той се усмихна.

– Крис, нали? – попита.
Момчето гледаше недоумявайки ситуацията.

– Виж к’во, белобрадкото, който ти е бил гледачка в Коледната нощ те препоръча за помощник в приказната игра “Сам срещу всичко”. – каза заекът и направи смешен, но успешен опит да влезе в детската стая. Видя папийонката си и с тих стон звучащ като “Аха!” я хвана и намести. – А аз съм Каротин Подскоков. Но всички ме знаят като Великденския заек. Та идваш ли? – отново запита Каротин.

Крис се усъмни за момент, но после си спомни за това че Дядо Коледа му беше говорил за въпросния заек и кимна.

– С елени ли ще пътуваме? – попита той.

– Не, по-простичко. – рече мъдро Подскоков. – С пращец от петите на светулки. Ще се телепортираме право в студиото, където играем играта.
Заекът бръкна в папийонката си и извади от нея шепа блестящ златен прах.

– Кихни му! – Разпореди се той и го поднесе към носа на детето. То тъкмо щеше да каже, че не иска, но рязко у него се появи желание да кихне.

– Апчих! – извика Крис и златистите стружки се разхвърчаха и ги обвиха. Бяха като плътна стена, която съвсем скоро се разсея и откри невероятна гледка.

Стояха в огромна пещера, в която имаше десетина маси, а зад тях стояха приказни герои, сред които Пепеляшка, Спящата красавица, Рапунцел и малката ида с букетче от нейните цветя. Всички ги гледаха с нескрит интерес. Дузина камери бяха наобиколили сцената, но машинално се обърнаха към тях и забръмчаха тихо.

– Много ще ме извинявате, но с приятелчето се забърборихме. – Махна с ръка Каротин. – Почваме, нали! – допълни той и побутна Крис към последната катедра, която беше празна.
Чу се уводна музика и иззад току що появилата се завеса излезе крокодил с черен фрак и златен микрофон.

– Уважаеми приказни герои, отново сме в ефир след рекламите! Заекът най-сетне доведе помощника си и заедно с него ще отговори на този въпрос, чиито отговор едва ли някой приказен герой знае.

– Готов ли си? – заговори крокодилът.
Една от камерите се насочи към Подскоков и спътникът му. Но това изглежда не учуди толкова заекът. Той помаха и каза:

– По-готов не съм и бил! – после се понаведе и прошепна – Сега мисли, момче.

Крокодилът извади един лист и зачете:
– Началото е близо, близо и покрай.
Средата ми се чуди, чуди се и май.
Краят ми е дълъг и тънък от метал,
И топля аз душата щом изречеш ме цял.

Настъпи мълчание, в което заекът захълца от страх, а Крис не чу нищо друго, освен финала на загадката. В мозъка му защракаха въпроси, чиито отговори не знаеше, но на един – отговорът беше ясен. Приятел на Каротин го беше препоръчал за помощник. И сега беше моментът да помогне като приятел макар и непознат.

– ПРИЯТЕЛ! – извика детето. После се досети и за останалата част от загадката – От говорът на първия ред е ПРИ, на вторият – Я, а на третия ТЕЛ. ПРИЯТЕЛ.

Смаян крокодилът изпусна листите си и рече:

– Момчето е право. Заекът печели.
Всички приказни герои изръкопляскаха, а Каротин се наведе и прошепна:

– Ти ми помогна без дори да ме познаваш. Ти си приятел. Това ли е приятелството?

– Отчасти да. По това се познават приятелите. – кимна детето.
После се чу леко щракване и всичко потъна в мрак.

* * *

Щрак! Часовникът отбеляза три часът и петнадесет минути. Крис спеше в леглото си, а тихият летен ветрец поклащаше завесата на прозореца. Тихото пърхане на крилата на светулките отекна в тишината на нощта, а щурчето сякаш нареждаше:

Началото е близо, близо и покрай.
Средата ми се чуди, чуди се и май.
Краят ми е дълъг и тънък от метал,
И топля аз душата щом изречеш ме цял.
Шепни в нощта като гадател
Тихо думата ПРИЯТЕЛ.

Мечката и заекът
Алиса в страната на чудесата
Маймунката Тики
Бодлив приятел