приказки модерни

Начало | приказки модерни | Госпожа Нахалница

Госпожа Нахалница

Диана Петрова | 2008-05-16

Имало едно време едно братче и едно сестриче. Момичето се казвало Мария, а братчето – Петър. Не щеш ли Петър се поразболял и дълго време имал една ужасно неприятна хрема. Грижовната му майчица решила да го заведе на лекар.

И ето, един ден се наканили и тримата, хванали трамвайчето, което ги отвело право пред поликлиниката.

Слънцето греело като първолаче, успяло да прочете първата си думичка. Времето подканяло за веселба и игри. Мария била по-малка от братчето си и веднага щом слезли на спирката, примолила майка си:

– Мамо, хайде да останем навън да поиграем, мооооооля те!
– Не можем, миличка, трябва да заведем брат ти на лекар – опитала се да я придума майка й.
– Ииии, все така става. Не може ли веднъж да правим каквото аз искам – продължила да настоява Мими.
– Естествено, че може, но не днес. Хайде да влизаме! – нежно, но твърдо я подканила майка й.

Влезли в поликлиниката и се приближили до кабинета. Какво да видят – отдалече се вижда опашка, на която чакат хора. Наредили се на опашката и зачакали. Предвидливата майка носела със себе си книжчици и флумастери, защото знаела, че децата може да се уморят и да им доскучае.
Щом се наредили на опашката, минутите започнали да се точат много бавно.

– Мамо, кои сме на ред? – въздъхнал Петър, който също искал да играе навън.
– Има още трима души пред нас и влизаме – отвърнала майка му.
– Мамо, защо трябва да чакаме тук на тази ужасна опашка? – продължавал да мърмори Петърчо.
– Защото трябва да изчакаме реда си. Ето, виж, всички тези хора бързат за някъде и на никой не му се чака, но който е дошъл първи, минава първи, който е дошъл втори, минава втори и т. н., разбираш ли?

Още неизрекла думите си и откъм входната врата на чакалнята се появила една висока жена с много грим и тракащи токчета. Придружавал я още по-високият й мъж, който притичвал след нея като кученце. Тя нагло изпреварила цялата опашка и застанала най-отпред с високо изправена глава сякаш всеки момент ще изрицитира някое стихотворение. Хората започнали да се озъртат, почесват, чудят. Никой не смеел да й продума и думичка, тъй като изглеждала много важна с тежкия си грим и тракащите си токчета. Накрая една стара жена на опашката й рекла:

– Извинете, но опашката за кабинета свършва в другия край. Моля, наредете се там.

Изпод червилото забоботил гузния глас на виновницата:

– Аз имам час, така че много Ви моля да ме извините, но ще трябва да мина преди Вас.

В този миг се чуло шушукане и мърморене откъм дъното на коридора, където свършвала опашката. Никой не желаел да бъде пререден, тъй като всички чакали от няколко часа. Някак си не било справедливо да пристига една гримирана кукла, а и да не е гримирана, каквато и да е, и да прережда всички чакащи.

– Ние също имаме часове – не й останала длъжна старата жена.
– Да, но моят е за четири часа, а сега е точно толкова.
– Е, моят е за три и половина. И какво от това. Пак си чакам. Не Ви ли е срам, да пререждате деца и стари хора – ядосала се вече възрастната жена.

Шушукането и мърморенето се усилило. Хората започнали да негодуват срещу мъжа и жената.

– Чуваш ли ги, скъпи, няма ли да кажеш нещо – изсъскала гримираната.

Но мъжът й стоял все така безмълвен с послушно изражение на лицето и я гледал кротко както кученце гледа господаря си.

В този миг вратата на кабинета се отворила, високата жена изблъскала хората и влязла вътре. Лекарката успяла само да вдигне рамене и да успокои хората, че бързо ще свърши с нейния преглед. После вратата се затворила и възмутената тълпа зажужала отново. След като първоначалното смущение преминало и хората се поуспокоили, Петър се обърнал към майка си:

– Мамо, ти нали каза, че който е дошъл първи, влиза първи, а който е дошъл втори – влиза втори. Тогава защо тези хора влязоха преди нас, като дойдоха след нас?

Майката се позачудила как да отговори на детето си. Не искала да излезе така, все едно го е измамила, като са дошли и са се наредили на опашката. А и знаела колко много децата й искат да играят навън в този момент. Помислила, помислила, пък рекла:

– Защото това са госпожа Нахалница и господин Нахалник. Те винаги правят точно така. И ги има навсякъде и по всяко време. Понякога изглежда, че те винаги успяват да си свършат работата, че винаги минават първи, че винаги печелят, но само на пръв поглед...

Тогава Мария прекъснала майка си с въпроса:

– Мамо, а защо тогава ги лекуват?

Майката отново направила кратка пауза преди да отговори, а после рекла:

– Да, наистина ги лекуват, но те никога не се излекуват. Цял живот си ходят болни и това е тяхното наказание. Само дето са толкова глупави, че и това не могат да разберат.

В този миг госпожа Нахалница излязла от кабинета и все така с високо вдигната глава си запроправяла път сред тълпата. От различни места чувала подмятанията на хората:“Не ги е срам!”, “Нахалници!”, “Простаци!”. Изведнъж Мими се обърнала към брат си и извикала:

– Бати, виж, това са госпожа Нахалница и господин Нахалник!!! Ха-ха-ха!

Двете деца се запревивали от смях, а нещастната нахалница се обърнала и само измърморила: “Аз имах час!”, но никой не я чул, защото смехът на всички хора от опашката заглушавал гласа й.

Не ме е страх от кучетата



Коментари
39 коментара

Паолина , ,

Публикувано на 19.05.2008

интересно! "вашето мнение подлежи на одобрение от редактора на сайта"??? мислех, че комунизмът и цензурата са си отишли... уви! затова ще има и опашки и пререждащи се!

От редакцията , ,

Публикувано на 19.05.2008

Паолина, здравейте и благодарим за коментара Ви.
Одобряването от редактор на сайта на коментарите е заради SPAM-ът, който иначе би ни залял, а най-вече заради това, че сайтът е детски и ние изключително строго следим за сигурността на децата, за евентуалното неволно публикуване на лични данни, както и на всичко, което би застрашило по някакъв начин сигурността и спокойствието на децата, посещаващи сайта. Ние много добре знаем, кой и за какъв може да се представи в относителната анонимна среда на интернет. Така че, цензура в този смисъл има, но в никакъв случай в онзи, за който, ако правилно Ви разбирам, вие намеквате.
Сега Ви моля да кажете да пуснем ли втория Ви коментар към тази приказка, или смятате, че е по-подходящ за други сайтове, да речем за az-jenata.com?
Искрено ваш, Виктор К. Любенов
victor@az-media.biz

Паолина Митова, 26 г.,

Публикувано на 11.06.2008

благодаря за спокойния ви тон след моето не толкова спокойно държание. ДА, бих йелала да пуснетев и другия коментар. като майка не бих оставила детето си само в виртуалното пространство да разглежда какво ли не, а що се отнася до приказката, абсолютно не съм съгласна с поуката и (това не означава, че не съм съгласна и с подтекста й). благодаря на редактора

Рики , 10 г.,

Публикувано на 12.06.2008

Не е лоша.

Диана Петрова, 29 г.,

Публикувано на 16.06.2008

Паолина, благодаря ви за коментара. Възмущението Ви от поуката в приказката за мен е признание, че съм засегнала чувствителна за някого тема. А това вече е нещо хубаво. Относно сюжета - вярвам, че майката не е заблестяла с гениалност при отговора си, но поне е дала някакъв отговор. Ако имате дете и то ви попита защо ни пререждат - как по-добре бихте му отговорили? Искрено се надявам да ми изпратите вашето по-добро решение на dianagocheva@abv.bg. Благодаря предварително! Между другото приказката е дословно по истински случай, няма капка измислица в нея.

липсва , ,

Публикувано на 09.07.2008

Тая Паолина пък какво разбира от комунизъм. Прави се на много зряла но нещо не и се получава. Хайде гледай си детето по-добре, че то има нужда от теб! Ти Паолина от кои си - предполагавм от пререждащите се нали?

От редакцията
Моля, съобразявайте се, не само, че сте на публично място, но сте и на детско място. Този сайт е на децата, моля, съобразявайте се с това.
Повече подобни коментари няма да публикуваме. Ако Паулина държи на отговор, това ще е последният компромис, но бихме я посъветвали да се въздържи.

липсва , ,

Публикувано на 14.07.2008

и какво това анонимното може и дете да го е писало и между другото тая Паолина е много, как да кажа, заядлива, но и приказката е тъпа.

Рали Маринова, 10 г.,

Публикувано на 20.07.2008

Извинете ме, но това детски сайт и на мен не ми харесва да гледам такива коментари, всъщност на никой не му харесва. Пишете си в чата ако искате, но това Е ДЕТСКИ САЙТ!!! Надявам се от редакцията да помислят върху това!!!

Jessica princess , ,

Публикувано на 23.07.2008

Готино

ива наиденова, 9 г.,

Публикувано на 04.08.2008

много е як само мисля че всички деца трябва да могат да попълват лексикона без емайл и парола

Филипа Исаева , 8 г.,

Публикувано на 13.08.2008

На мен ми хареса краят

Криси , ,

Публикувано на 23.08.2008

Приказката е много интересна.Колкото до Паолина и другата това не е мястото да се заяждате.

esityYy nqma da kaja, 10 г.,

Публикувано на 05.09.2008

mn e qka prikazkata :)

Мария Декова, 9 г.,

Публикувано на 18.09.2008

много е смешна

irina balabanska, 11 г.,

Публикувано на 20.09.2008

Xaaxaxaxaxaxax Gospojica Nahalnica i Gospodin Nahalnik.Xaaaxaxaxaxaxaxaxxa :DD:D:D mn e smeshno tova koeto e kazalo momicheto ujasno smeshno e axaxaxaxaxaxaxaxaD:D::D:D:DD:D:

serpil sezgin, 10 г.,

Публикувано на 13.10.2008

mnogo e smewnaaaaaaaaaaaaaaaaaa hhhhhhhhhhhhhaahaaaaaaaaa]{?

Explosion , ,

Публикувано на 16.11.2008

а каква е поуката ... във всеки случай в този свят човек трябва да е поне малко нахален, за да успее... за жалост. >: {

Aнинка Банинка , 8 г.,

Публикувано на 19.11.2008

много е яка само момиченцето като каза:Бате виж госпожа Нахалница и господин Нахалник много е смешно

Анастейша Господинова, 15 г.,

Публикувано на 26.11.2008

много е смешна приказката особено това с гпж Нахалница и гп Нахалник

maria ilieva, 9 г.,

Публикувано на 03.12.2008

nqmam komentari

Памела Михайлова, 10 г.,

Публикувано на 14.12.2008

много е хубава тая приказка и е с голяма поука :)

Виктория , 9 г.,

Публикувано на 05.01.2009

Приказката е много смешна.

Ива Рижова, 8 г.,

Публикувано на 26.01.2009

Приказката ми е много смешна затова че момиченцето приема така нещата:):):)

, ,

Публикувано на 03.02.2009

чудесна приказка въпреки че съм на 15 години този сайт ми харесва

Мели , ,

Публикувано на 15.03.2009

много хубава приказка. харесах я, много.

Силвана Павлова, 6 г.,

Публикувано на 18.03.2009

много ми хареса приказката

Меделин Илиева, 10 г.,

Публикувано на 02.04.2009

Приказката е много хубава а пък тая нахалница е много гадна.

Юджи Радулова, 7 г.,

Публикувано на 06.05.2009

Много-много.ми хареса приказката и то съвременна- но хората са вечи по упорити и не винаги Г-н - Г-жа Нахалници, успяват да пререждат.....:):):)

Анита Момчилова, 10 г.,

Публикувано на 30.05.2009

много хубава приказка

Пипи , 7 г.,

Публикувано на 14.06.2009

на мен ми харесжа приказката,но поже4е ми допадат др вид произведения-криминални,екшън с щастлив край и т.н.

велина , ,

Публикувано на 28.08.2009

ама извинете,но това е сайт за деца.Не е тук мястото да се карате,освен това приказката си е прекрасна

Божидара , 11 г.,

Публикувано на 08.10.2009

Според мен приказката е хубава,но за този тип коментари тук не им е мястото.

Божидара , 11 г.,

Публикувано на 08.10.2009

Преди малко пуснах коментар относно приказката,но още го няма.Може ли редакцията да ми даде отговор колко обикновенно се чака за да се побликува ?

От редакцията:Зависи от много неща, до вечерта се пуска със сигурност.

Илияна , 12 г.,

Публикувано на 28.10.2009

Приказката няма никакво развитие,само си приказват и не ми е интересна.

Даниела Андонова, 10 г.,

Публикувано на 13.12.2009

Много интересна приказка.Много ме заинтригува.Обожавам такива модерни приказки.

winx club , 13 г.,

Публикувано на 31.03.2010

каква е тази приказка:(много е гадна и хич не е хубаво

Елена Велчева, 10 г.,

Публикувано на 01.05.2010

Много яка история.

Pavche , 12 г.,

Публикувано на 29.11.2013

Става.

NQMA DA KAJA, 15 г.,

Публикувано на 22.08.2017

Mnogo e qka bravo na tezi hora koito sa q napisali bravo na redakciqta

Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град