Красотата под краката ни: пролетните цветя за които нищо не знаем, а са така красиви

Минзухарите са увековечени в не едно и две български стихчета за деца, кокичетата пък всички ги обичат, но има прекрасни и красиви пролетни цветя, които ей така подминаваме с лека ръка. Това въобще не е справедливо! Те са не по-малко красиви от споменатите от нас и макар и малки и незабележими са наистина много красиви. Просто е нужно малко да се наведеш, за да ги видиш! Затова днес решихме да ви разкажем за пренебрегнатите пролетни цветя, които си струва да забелязвате! От височината на човешкия ръст невинаги можете да забележите, че красотата се крие в тревата. На първо място, човек обръща внимание на това, което е по-голямо и по-високо от него или което стърчи над тревата в нашия случай. Но светът, който е под краката ни е не по-малко красив и възхитителен!

Звездици

В началото на април тези красиви малки бели цветчета поникват и до края на април вече са покрили полянките с дебели зелено-бели килими. Вгледайте се някъде където има повече трева и няма как да не забележите малките бели „звездички“. Тези растения в ботаниката всъщност се смятат за плевели от род Карамфилови, но това не ги прави по-малко красиви. В някой райони ги наричат дори мокрици, защото листата и стеблата им винаги са влажни. В света има 120 разновидности на това растение, като в България са разпространени 20. Тези растения образуват семена два пъти годишно, като общото количество на семената е повече от 20 000 само от една полянка. Още по-забележителното е, че веднъж попаднали в пръстта семената могат да покълнат дори и след 20 години. Ето защо звездиците често притесняват земеделците и се срещат в почти всички краища на света.

Червена мъртва коприва

Независимо от името намираме това растение за много красиво. То обича сенчестите места в парковете, покрай огради или в близост до натоварени пътища, така че определено не е лесно да го забележиш. Но не се притеснявайте – за разлика от обикновената, тази коприва изобщо не пари, така че няма да има лоши спомени след срещата с нея. Червените цветя се появяват през април-май и продължават да растат и цъфтят до края на есента. Тази зелена красота с кадифени листа и остър сладък мирис расте във влажните почви на Европа, Азия и Северна Африка. В много от тези райони хората също го смятат за плевел, но шведите го използват за храна. И не само те – пчелите също го използват, за да си взимат нектар.

Плоскосеменно великденче

Какво симпатично име, нали? За още по-сладурско цветенце! Това крехко синьо цветенце може да се срещне навсякъде. Расте навсякъде където има пръст и трева. Всеки го е срещал, със сигурност и вие, може би дори и днес, но много малко хора знаят името му, както и че цветът зависи от възрастта на растението. Първоначално то е чисто бяло, после става светлосиньо и накрая цветчето е лилаво. Не мирише, но пък изглежда много красиво и често е любим обект за снимане от хората!

Пролетно секирче

Разхождайки се през гората в средата на пролетта, можете да срещнете ярките лилаво-сини цветя на малки купчинки. Макар че е разпространено навсякъде у нас, цветето най-често можете да видите в широколистни и смесени гори. Впечатляващото освен красотата му е, че живее 30-40 години, което означава, че всяка година коренчетата му се запазват и то пониква отново през пролетта. В началото на цъфтежа, всички венчелистчета са червено-лилави. Но с течение на времето, съцветието придобива пъстър цвят: по-ниските стари цветчета стават тъмносини, а новите – розови или лилави.

Снимки: Az-deteto.bg