Коя планета е най-близо до Слънцето?

Сигурно вече се досещате за отговора на този въпрос, припомняйки си реда на планетите. И ние ще си го спомним с вас – непосредствено след Слънцето е планетата Меркурий, следвана от Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон. И така отговорът на въпроса вече е съвсем ясен – най-близо до Слънцето се намира осмата по големина планета Меркурий. Разстоянието от нея до Слънцето е 0.387 астрономически единици или приблизително 58 милиона километра.

Планетата е кръстена така в чест на древноримски бог. Според митологията Меркурий е крилатият пратеник на боговете и покровител на търговците и пътешествениците. Не е изненадващо, че планетата е кръстена именно на този бог. В сравнение с другите тя се движи най-бързо по небето.

Меркурий е познат поне от времето на шумерите (3 хил. пр. н. е.). Гърците са му дали две имена: Аполо, заради появяването му като сутрешна звезда и Хермес, заради появяването му като вечерна звезда. Въпреки че е бил наричан с две имена, гръцките астрономи знаели, че става въпрос за едно и също тяло. Хераклит дори вярвал, че Венера и Меркурий обикалят не около Земята, а около Слънцето, както и си е.

Меркурий е най-малката от планетите в Слънчевата система. Нейният диаметър е около 5 хиляди километра. Има много по-малка сила на гравитация от земната, а атмосферата й е силно разредена. Тя се състои от атоми избити от повърхността на планетата от Слънчевия вятър (Слънчевият вятър е поток от заредени частици, който се изхвърля от горните слоеве на атмосферата на Слънцето.). Но тъй като планетата е гореща, тези атоми бързо изчезват в космоса. На осветената от Слънцето страна температурата ѝ достига до 420 градуса, а на неосветената до -170. По своите физически характеристики Меркурий много прилича на Луната. Както по нейната повърхност, така и по неговата има множество кратери и гладки равнинни области. Също като Луната и Меркурий няма естествени спътници. Но за разлика от Луната, Меркурий има голямо ядро от желязо с радиус около 1800-1900 километра. Това ядро създава магнитно поле със сила 1 процент от тази на магнитното поле на Земята. Относително големият размер на ядрото прави Меркурий изключително плътна планета.

На Меркурий няма смяна на годишните времена, както тук на нашата планета, защото оста на въртене на Меркурий е почти под прав ъгъл с плоскостта на орбитата му, а не е наклонена, както на Земята.

Меркурий е посещаван само от един космически апарат – Маринър 10. Той преминава близо до най-малката планета три пъти през 1974 и 1975 г. Само 45% от повърхността на Меркурий е картографирана (и за съжаление планетата се намира прекалено близко до Слънцето, за да бъде безопасно наблюдавана от телескопа Хъбъл).