Как планетите от Слънчевата система са получили имената си? – втора част

Когато британският астроном Уилям Хершел насочил телескопа си към небето, за да наблюдава една от звездите в една студена нощ през 1781 г., забелязал нещо странно. Сред слабосветещите и мигащите звезди той забелязал ярка блестяща светлина. Какво ли може да е това? За нас е много просто – Хершел случайно е открил планетата, която сега наричаме Уран. Възторжен, след великото си откритие, а това е нещо, което не се е правело всеки ден, Хершел решил да нарече космическия обект Georgium Sidus, след като неговият покровител крал Джордж III е осигурявал цялата техника за наблюденията на учения. За кратък период от 5-7 години книгите по астрономия вече били запълнени и с други открития – планетите Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн и… Джордж. Йохан Боде обаче предложил името Уран. Чудим се защо ли планетата не си е останала Джордж – звучи доста по-симпатично, нали? И изобщо кой решава коя планета как да се казва? Нека да видим!

Юпитер

Юпитер е най-голямата планета в Слънчевата система. Юпитер е съставен предимно от газове – най-вече водород и хелий, поради което се нарича и газов гигант. Първите подробни наблюдения на планетата са направени от Галилео и макар че е третият най-ярък обект в нощното небе, Юпитер е изследван най-късно от всички планети. Поради своята големина Юпитер се счита за цар на всички планети. По този начин той е правилно кръстен на царя на всички древни римски богове. Юпитер има най-малко 50 луни, но учените са особено заинтригувани от галилеевите спътници, четирите му най-големи луни, открити от Галилео: Европа, Калисто, Ганимед – всички кръстени на влиятелни гръцки герои. Луната Ганимед е дори по-голяма от Меркурий! Изненадващо, Юпитер е заобиколен от пръстени, но трите пръстена са твърде рехави, за да бъдат впечатляващи.

Сатурн

Сатурн е шестата и втората по големина планета в Слънчевата система. Подобно на Юпитер, Сатурн е масивна топка газ. Неговата плътност е толкова ниска, че планетата би могла да плува в кофа с вода! Въпреки това, тя е най-известна със своите безкрайни пръстени. Когато Галилео открил Сатурн през телескоп през 1610 г., той се учудил да открие два предмета от двете страни на планетата. Тогава ученият ги е виждал не като пръстени, а като отделни сфери, вярвайки, че Сатурн е троен. Впоследствие Кристиан Хюйгенс открил пръстените през 1655 г., а по-късно през 1675 г. Касини открил разделенията между тях. Сатурн е кръстен на римския бог на земеделието и богатството. Има и повече от 60 луни, сред които Титан е дори по-голям от Ганимед! Макар че е малко вероятно Сатурн да поддържа живота, неговите луни Енцелад и Титан притежават замразени океани, което го прави най-обещаващото небесно тяло за тераформиране в цялата слънчева система.

Уран

Първият леден гигант, Уран, е седмата планета от Слънчевата система. Там е изключително студено и ветровито, и тъй като е толкова далечно, не може да бъде наблюдавано с просто око. Както споменахме по-рано, Уран е открит случайно с телескоп от Уилям Хершел през 1781 година. Интересното за Уран е, че се върти на почти 90 градуса от неговата равнина; уникалният наклон я прави да се върти на една страна, сякаш се върти около Слънцето като топка за боулинг. Също като Венера, планетата се върти от изток на запад, в противоположната посока на повечето планети. Що се отнася до това, че е преименуван от Джордж на Уран, Йохан Боде решава да се придържа към римско-гръцката традиция за назоваване на планети и да го нарече на името на гръцкия бог на небето, поради небесносиния цвят. Обаче, за да умилостиви тогавашните мощни британци, 27-те луни на Уран не са кръстени на гръцките богове, а по-скоро на герои от произведенията на Шекспир и Александър Поуп, като Ариел.

Нептун

Вторият леден гигант, последователно поставен след Уран, Нептун е другата синя планета. Отново, поради своята астрономическа дистанция от Земята, Нептун не може да бъде наблюдаван с невъоръжено око. Всъщност това е първата планета, математически предсказана от Джон Адамс и Урбен Ле Веррие, вместо да бъде открита чрез телескоп. Изчисленията по-късно били потвърдени, след като е била наблюдавана през телескоп от Йохан Гал през 1846 г. Гал възнамерява да го нарече на неговия предсказател, Le Verrier, но Международната астрономическа общност не се съгласила и решила да я нарече на римския бог на морето.

За имената на Меркурий, Венера, Земя и Марс можете да прочетете тук!