Коя е най-старата звезда във Вселената?
Знаете, че всичко си има начало, дори и да не сме наясно откъде точно е това начало. Знаем, че хората са произлезли от маймуните, че Слънчевата система май се е появила след нещо наречено Големия взрив. Знаем, че и онези вкусни палачинки, които хапнахте сутринта са произлезли от яйца, брашно и опитните ръце на някой възрастен член от семейството. Или пък от вашите. Въпросът е, че всяко нещо е било първо и... схванахте какво искаме да кажем. И без съмнение същото е и със звездите. Все някоя от тях се е образувала първа и се е осмелила да осветява небето, а след това са я последвали и останалите, докато днес имаме милиарди красиви звезди на които да се наслаждаваме през всяка безоблачна нощ. И докато вече знаем толкова много за тези най-красиви небесни обекти, досега всички се чудихме коя ли е най-старата звезда. Коя е била първата? Знаете ли? И да не се досещате, не се притеснявайте. Доскоро никой нямаше представа!
Преди броени дни астрономи от Австралийския национален университет идентифицираха най-древната от известните във Вселената звезди, съобщава Science alert. При това звездата се намира точно при нас в нашия голям дом, на големия ни дом на планетата Земя – в Млечния път, на разстояние 35 000 светлинни години от Земята. Откритият червен гигант SMSS J160540.18-144323.1 е с най-малко количество желязо сред всички звезди в галактиката – 1,5 милиона пъти по-малко е от онова в състава на Слънцето. Това означава, че обектът принадлежи към т. нар. звездно население тип II, което се е образувало след раждането на Вселената преди 13,8 милиарда години. Въпросната звезда се е формирала няколкостотин милиона години след Големия взрив.
В ранната Вселена почти не е имало метали. Първите звезди били съставени от водород и хелий, били много масивни, горещи и с малка продължителност на живота. Те принадлежат към звездно население тип III. В процеса на горене в недрата им се образували първите атоми силиций и желязо. След гибелта на звездното население тип III се появило звездно население тип II, в което присъствали по-тежки от хелия елементи. Показателят за количеството на съдържащите в звездата елементи, които са по-тежки от хелия, е известен като металичност. Въз основа на него може да се разбере приблизително колко време след Големия взрив се е родила дадена звезда. Предишният рекордьор по ниско съдържание на желязо бе звездата 2MASS J18082002-5104378 B, чиято металичност е 11 750 пъти по-малка от тази на Слънцето.
Специалистите предполагат, че звездата, която предшествала SMSS J160540.18-144323.1, е била 10 пъти по-масивна от Слънцето. Експлозия на свръхнова предизвикала бърз процес, свързан с улавяне на неутрони – ядрена реакция, при която се образуват ядра на тежки елементи. Малко количество атоми на желязото се отделили от гравитационното поле на образувалата се след свръхновата неутронна звезда и влезли в състава на SMSS J160540.18-144323.1, която станала един от първите представители на звездното население тип II.
