Коя е Полярната звезда?

Звездите на небето са милиарди и никой, дори най-запаленият и умен астроном не може да каже точно колко са всички, или пък да знае имената на всички, на които хората са измислили имена. Много звезди са толкова малки, толкова са далече, че никой не ги вижда. Има обаче една звезда, за която всеки най-малкото е чувал. Вие чували ли сте за Полярната звезда? Тя е най-известната звезда на небето. И макар че е доста изследвана и позната, тя е и много мистериозна и има още много неща, които не знаем за нея. И все пак: какво е известно на астрономите за нея днес? Сега ще ви разкажем няколко неща за нея, които са доста интересни и дори за нас си бяха истинско откритие. Благодарение на тях ние много добре опознахме тази звездна приятелка и разбрахме колко важна е тя. Може би дори е една от най-важните звезди на небето. И така, мили деца, представяме ви Полярната звезда.

За разлика от другите звезди, които в различно време се виждат ту на изток, ту на юг, ту на запад, изгряват над хоризонта и залязват зад него, подобно на Слънцето и Луната, Полярната звезда почти не променя своето положение на небето и през зимата, и през лятото, като сочи посоката север, към полюса на Земята. Именно заради своето положение на небето Полярната звезда е придобила такава популярност. Между другото, обикновеният човек, който не е специалист по астрономия, знае много малко за самата звезда, често – почти нищо. Да се опитаме да попълним тази празнота, като посочим някои интересни факти, а заедно с това да развенчаем някои митове за Полярната звезда.

Полярната звезда не е най-ярката на небето

Твърдението, че Полярната звезда е много ярка, е една от най-разпространените астрономически заблуди. Много хора, които не са добре запознати със звездното небе, смятат, че Полярната звезда е много ярка, ако не и най-ярката. Това не е така. В списъка на най-ярките звезди на небето Полярната се намира чак на 46-о място, отстъпвайки значително на такива звезди като Сириус, Вега или Арктур. Блясъкът на Полярната звезда е равен на 2-ра звездна величина, което е сравнимо със звездите на Голямата мечка. Например в голям град, където нощното небе не е черно, а по-скоро червеникаво заради уличните лампи, Полярната звезда често трудно може да се открие.

Откъде се е появила заблудата, че Полярната звезда е най-ярката? Вероятно причината се крие в нейната известност и във важната роля, която играе като ориентир. Но да повторим, че тази популярност тя е придобила не заради своя блясък, а заради особеното си положение на небето.

Намира се близо до Северния полюс

Вероятно мнозина са забелязвали, че картината на звездното небе се променя в зависимост от времето на денонощието. Съзвездията, които вечерта са се виждали да речем на юг, през нощта се изместват на запад, а сутринта се скриват зад хоризонта. Други съзвездия, които вечерта са изгрели на изток, през нощта вече са високо в южната част на небето. Звездите, както ни се струва, са прикрепени към небесната сфера и се въртят заедно с нея от изток на запад с период едно денонощие. Разбира се, няма никаква небесна сфера, това е измама на нашите усещания, а въртенето на звездите от изток на запад само отразява въртенето на Земята от запад на изток. Земята се върти като пумпал – около своята ос. Точките, където оста на въртене се пресича с повърхността на планетата, се наричат Северен и Южен полюс. Ако продължим оста на въртене на Земята в небето, ще получим северен и южен полюс на небесната сфера, или както ги наричат астрономите, небесни полюси. Сега да си представим, че се намираме на Северния полюс. Около ледовете, тишината, ясното небе...

За денонощие всички звезди описват в небето окръжност, но колкото по-близо се намират звездите към зенита, толкова по-малки са радиусите на описваните от тях окръжности. Ясно е, че в зенита се намира Северният небесен полюс, около който се въртят всички звезди. Но близо до зенита звездите са почти неподвижни и описват около него съвсем малки кръгове.

Уникалността на Полярната звезда е в това, че тя се намира най-близо в сравнение с другите звезди, видими с невъоръжено око, до Северния небесен полюс, на разстояние около 1°. Поради това тя през цялото време се намира фактически на едно и също място, независимо от времето на денонощието и годината. Неподвижността на Полярната звезда вече 1500 години я прави верен ориентир за мореплавателите, скотовъдците и пътешествениците.

Пътеводната звезда

Как да се ориентираме по Полярната звезда? Преди всичко е необходимо да се научим да я откриваме в небето. Най-лесно е да го направим, като се оттласнем от коша на Голяма мечка – най-известната звездна рисунка. Вземаме двете крайни звезди в коша (те се наричат Дубхе и Мерак) и мислено прокараме права линия през тях. Полярната звезда се намира на петкратно разстояние колкото Мерак-Дубхе. Цветът на звездата е жълтеникавобял и по блясък е приблизително равна на тези звезди.

Когато открием Полярната звезда, прекарваме от нея линия, перпендикулярна на хоризонта. Мястото на пресичане на линията с хоризонта сочи север и го прави по-точно от компас! Да открием останалите посоки на света, вече е лесно – юг се намира в противоположната посока, изток е вдясно, а запад – вляво от Полярната звезда. Друга интересна и важна характеристика на Полярната звезда е нейната височина над хоризонта. Вече споменахме, че благодарение на близостта си до полюса тя е практически неподвижна. Но височината на звездата над хоризонта може да се променя в зависимост от вашето географско положение. Така, ако се намирате на Северния полюс, ще я видите в зенита, а на екватора Полярната звезда практически би била точно на хоризонта. Следователно височината ѝ над хоризонта определя ширината на нашето местонахождение. Измервайки всяка нощ ъгъла между Полярната звезда и хоризонта в посока север, мореплавателите от миналото са разбирали колко далече са се придвижили на север или на юг.

Най-ярката звезда в съзвездие Малка мечка

Полярната звезда влиза в състава на малкото съзвездие Малка мечка. Това съзвездие не е много известно и се състои от седем звезди. За разлика от коша на Голямата мечка в състава на малката влизат само три по-ярки звезди. Затова съзвездието по-трудно се различава на небето.

Трите най-ярки звезди на Малка мечка имат своите имена – Полярна звезда, както и звездите Кохаб и Феркад. Полярната звезда е крайната звезда от „черпака“ на Малка мечка. Кохаб и Феркад са крайните звезди от самия кош. Тези две звезди често се наричат Стражи на полюса.

Полярната звезда има много имена

Никоя друга звезда няма толкова имена, колкото има Полярната. Почти всички сочат двата главни нейни признака – положението ѝ на полюса и като следствие – нейната неподвижност.

Най-известното от тях е Северна звезда, а много народи са смятали Полярната звезда като своеобразен кол, набит в небето, около който кръжат всички останали звезди. Оттук произлизат и такива названия като Небесен кол, Железен кол, Северен пирон и други. По-поетично са я наричали хакасите – Вързан кон.

Наименование на звездата, нямащо отношение към нейното местоположение, се среща рядко. Най-известното от тези имена е Киносура, което произлиза от гръцката дума Κυνόσουρα – кучешка опашка. Така са наричали Полярната звезда древните гърци и римляни, но в онази епоха Полярната звезда още не е изпълнявала такава функция (преди 2000 години по-близо до небесния полюс е била звездата Кохаб, или β на Малка мечка). Интересно е, че на древните карти Полярната звезда наистина е отбелязвана със своеобразна опашка, но не кучешка, а дълга, несъществуваща в природата, опашка на мечка.

В миналото Полярната звезда е била по-малко ярка

И така, блясъкът на Полярната звезда се е увеличил за последните 100 години с 15%. Това е безспорен факт. А какво, ако надникнем още по-дълбоко в миналото? Колко ярка е била Полярната звезда преди 2000 години? Дипломантът от университета Виланова Скот Ангъл е изчислил, че сега Полярната звезда е 2,5 пъти по-ярка, отколкото по времето на Птолемей. С цяла звездна величина. Възможно ли е подобно нещо? Ако изводите на Ангъл и екипът му са верни, то блясъкът на Полярната звезда се е променил за изминалите 2000 години 100 пъти повече, отколкото предсказва съвременната теория на звездната еволюция. Не е чудно, че повечето учени се отнесли към работата на астрономите скептично.