Какво е супернова?

Представете си, че сте известен астроном и всички хора по света чакат вашето следващо велико откритие и в една безоблачна звездна нощ, както си седите и наблюдавате небето търсейки новото си откритие, виждате нещо доста интересно. Една ослепително ярка звезда избухва в ярка светлина точно в ъгъла на вашето зрение и сте сигурни, че не е била там допреди няколко часа, но сега светлината ѝ се вижда повече и от на морски фар. В първата секунда се чудите какво е това, но после като един известен учен, също като звездата в ума ви веднага „присветва“ мисълта какво точно е това и вие много добре го знаете, нали?

Тази ярка звезда всъщност не е звезда или поне вече не е такава. Блестящата точка, която виждате е експлодираща звезда, която достига края на своя живот или иначе казано супернова. Знаете, че звездите, каквато е и нашето Слънце, имат ядро, което постоянно превръща водорода в хелий (което служи като гориво). Този процес учените наричат „ядрен синтез“ и именно благодарение на него звездите греят толкова ярко и излъчват светлина, която ние можем да видим, независимо, че някоя звезда може да се намира на разстояние от милиони светлинни години от нас. Сами се досещате, че след години на изгаряне на горивото, в крайна сметка звездата ще го изхаби цялото и тогава ядреният синтез ще спре. Когато това се случи, гравитацията започва да привлича звездата навътре към самата нея. Знаем, че това звучи малко по-сложно, но космосът поначало си е доста сложен. Когато звездата започне да се свива (нека го приемем така), нейната обвивка се удря в ядрото ѝ, което създава огромна ударна вълна. Тогава звездата експлодира и се ражда суперновата. Експлозията е толкова мощна, че може за кратко да заслепи цели галактики и излъчва толкова много енергия, колкото нашето Слънце не може да излъчи за целия си живот. Според НАСА свръхновите са „най-големите експлозии, които се срещат във вселената изобщо“. По време на своя взрив звездата освобождава и милиарди малки частици – атоми. Тези атоми образуват огромен облак прах, който пък се нарича мъглявина.

Много от атомите, които днес съществуват, първоначално са били създадени в звезди и освободени в космоса, именно, когато са се превърнали в свръхнови. Всъщност учените смятат, че голяма част от въглерода, кислорода, азота, силиция и желязото на света са от суперновите. Суперновите имат особена важна роля за Космоса, без тях той никога не би бил същият, а според доста учени дори и не би съществувал. Суперновите обогатяват междузвездното пространство с метали (астрономите наричат метали всички елементи по-тежки от хелий). По този начин всяко следващо поколение звезди има различен състав спрямо по-ранните. Наличието на тежки елементи влияе значително върху наличието и вида на планетните системи, които биват образувани около дадена звезда.

Не всяка звезда обаче става супернова, повечето от тях нямат този късмет. Много звезди постепенно се охлаждат и до края на дните си са бели джуджета, а по-късно и черни джуджета. Но като казваме, че не всички звезди избухват, не си мислете, че това явление е рядко. Да, в малка галактика като нашата, се случва веднъж на 50 години, но вселената е толкова голяма, че според много астрономи на всяка минута, някъде в това необятно пространство някоя звезда се превръща в супернова и избухва.

Вижте още:
Защо звездите трепкат и мигат в нощното небе?
Как хората са се научили да различават звездите?
Колко точно са звездите в Космоса?