Облакът на Оорт? Какво е това?

Някога виждали ли сте падаща звезда? Трябва да ви кажем, че ако не сте то сте изпуснали много и ще е хубаво да поправите този пропуск. Макар и за много кратко и макар и да не са точно звезди, пак си остават доста интересна и красива гледка. Дори и само за секунда, веднага забелязвате всички интересни неща около този любопитен космически обект, който прилича на звезда с дълга светла опашка. Вече знаете, че това не е точно звезда, а комета! Кометите са огромни късове от скали и лед, които идват от най-далечните точки на нашата Слънчева система, а често дори и от места извън нея. Да не говорим, че много учени са поддръжници на теорията, че повечето комети са остатъци от раждането на нашата Слънчева система. Когато тези „звезди“, остатъци или късове се приближават до Слънцето (а те го правят винаги), огромната топлина ги кара да се топят и така да оставят след себе си следи от прах и газ. Точно тези следи образуват и така отличителната им опашка, която виждаме да свети в небето. Може би обаче вече се чудите какво общо има някакъв си облак с кометите и не, опашките им не се наричат облак на Оорт. Той е нещо далеч по-интересно и невероятно. Само четете по-надолу!

Смята се, че облакът на Оорт е ръбът на нашата Слънчева система, а дори и нещо повече, той е домът на всички комети или поне така твърдят учените, които са наблюдавали този облак много, много години. Според тях той представлява нещо като сферична маса, образувана от скални и ледени късове, които обграждат Слънчевата система, както мидите обхващат перлите или както черупката пази тялото на охлювите. Разбира се този облак на Оорт все още е по-скоро теория, защото нямаме никакви точни доказателства за него, а да не говорим за снимки или нещо подобно. Сами се досещате, че това е така, защото все още нямаме технологиите и опита да стигнем до края на Слънчевата система, но се надяваме един ден и това да стане.

Дотогава можем само да ви кажем, че облакът е кръстен на холандския учен Ян Оорт, който пръв подозира неговото съществуване. През 1932 г. естонският астроном Ернст Йопик прави предположение, че всички комети във вътрешността на Слънчевата система произхождат от облак разположен по периферията ѝ. През 1950 г. идеята получава одобрението на холандския астроном Ян Оорт като обясняваща факта, че повечето комети биват унищожавани само след няколко преминаване по орбити през вътрешността на Слънчевата система и биха били отдавна изчезнали, ако винаги са били в такива орбити. Според теорията, облакът на Оорт съдържа милиони кометни ядра, които са стабилни поради факта, че се намират на значително разстояние от Слънцето и слънчевото лъчение, което получават, е изключително слабо. Нови комети биват постоянно отклонявани на орбити, преминаващи през вътрешността на Слънчевата система.

В действителност облакът на Оорт е остатък от първичната мъглявина, от която преди 4,6 милиарда години са се формирали Слънцето и планетите. Според теорията с най-широк прием, обектите в облака на Оорт са се формирали значително по-близко до Слънцето — на разстояния подобни на повечето планети. Впоследствие обаче значителната гравитация на газовите гиганти ги е „изхвърлила“ на силно елиптични или параболични орбити не само в равнината на еклиптиката, но под различни инклинации, формирайки облак около Слънцето. Гравитационното въздействие на съседните на Слънцето звезди значително е намалило ексцентрицитета на техните орбити. Смята се, че другите звезди имат собствени „облаци на Оорт“ и също че външните слоеве на облаците на две съседни звезди понякога се припокриват, смущавайки нормалните орбити на обектите. Звездата с най-голяма възможност да въздейства върху облака на Оорт в следващите 10 милиона години е Gliese 710.

Смята се, че облакът на Оорт се намира някъде по външните краища на системата ни и за да стигне някой до него, трябва да отиде по-далеч и от Нептун. Астрономите са изчислили, че това означава, че трябва да се измине разстояние от около 2 500 астрономически единици. Това е страшно много, защото една астрономическа единица е равна на около 149 668 992 километра. Честно да ви кажем, не се наемаме да изчислим повече от това, защото ще ни стане лошо, но сами се досетихте за какво става въпрос. Да си представим размера на този облак е също толкова трудно, колкото да си представим и къде се намира. Смята се, че той е дълъг повече от 17 трилиона километра. Леле мале!

Ако обичате факти за космоса, прочетете още:
Какво са мъглявините?
Кои са основните космически термини, които всеки трябва да знае?
Какво са кометите?