Какво е полярно сияние и как се получава?

Полярното сияние е едно невероятно и спиращо дъха природно зрелище. Само си представете как в тъмната полярна нощ в небето внезапно се появяват разноцветни лъчи и го осветяват цялото с различни преливащи се цветове. Това явление се нарича полярно сияние и може да бъде наблюдавано в близост до магнитните полюси на Земята. На места като Антарктика, в северната част на Канада и Русия, а също и в Шотландия. През Средновековието, когато северният магнитен полюс е бил разположен малко по на изток, полярното сияние често е било наблюдавано и в северната част на Китай. Но освен на север, полярното сияние може да се наблюдава и в най-южните части на Земята, като Антарктида.

Благодарение на днешните модерни сателитни изследвания, е потвърдена теория, която е възникнала в стари времена, а именно че полярното сияние в северното и южното полукълбо на Земята е едно и също – това са огледални образи на едно и също явление, нищо, че явлението е известно и като северно сияние.

В древните времена хората изобщо не разбирали това явление, тогава за тях то било още по-невероятно и фантастично и затова било свързано с много легенди и митове. Например в древната норвежка митология се говори за цветен мост, по който боговете слизали от небето на земята, а в митологията на финландските народи се говорело за река в небето, която била много ярка и се явявала като граница между царството на живите и мъртвите. Скандинавците вярвали също, че полярното сияние – това е отражение на митични девойки, които вземали душите на загиналите войници и ги отвеждали на по-хубаво място. Имало е и много други примери за легенди, свързани с това явление.

Най-голяма заслуга за разкриването на загадката на полярното сияние има руският учен Михаил Ломоносов. Между другото той е прекарал детството си в северната част на Русия и е можел да гледа и изследва сиянието от близо. Ломоносов провежда редица експерименти и първи стига до заключението, че полярното сияние е свързано с електричеството, което се натрупва в атмосферата. След доста години учените потвърждават тези негови думи, правейки следния опит: напълнили куха тръба с разредени газове и пропуснали през тях електрически заряди. Под тяхно въздействие газовете започнали да светят. Това явление било наречено луминесценция. След още няколко години учените установили и че луминесценция се наблюдава при появата на полярното сияние, като тя се получава в горната част на атмосферата – наречена йоносфера. Също така е установена връзката между това природно явление и Слънцето. То създава енергия дълбоко в своето ядро, където температурата е повече от 14 милиона градуса, а налягането е толкова голямо, че кара водородните атоми да се притискат извънредно близо един към друг. По този начин се получава нов химичен елемент, газ, наречен хелий.
Тази реакция на атомите освобождава голямо количество енергия, както под формата на светлина и топлина, така и като магнитно поле вътре в Слънцето, като на някои места то си пробива път и излиза на повърхността му.

Това магнитно поле се удължава и усуква и най-накрая се откъсва и така се изстрелва от Слънцето. Това се нарича слънчева буря. След няколкочасово пътуване през космоса тази буря достига до нашата планета и когато това стане се случва нещо странно. Магнитното поле на Земята я отклонява и по този начин двете магнитни полета се съединяват и създават нещо като фуния, където светлината пада от към слънчевата част на полюса. Това е т. нар. дневно полярно сияние. След това магнитното поле се удължава назад и двете полета – това на Слънцето и на Земята, окончателно се сливат и стават едно цяло и отиват на полюса на нощната страна. Това е нощното полярно сияние – това, за което всъщност говорим.

Въпреки че вече знаем това, полярното сияние все още е голяма загадка, защото учените все още се опитват да разберат защо то най-често се появява в мразовитите нощи или защо, въпреки всички изследвания те не могат да предскажат кога ще се появи или изчезне.

Любопитен факт е и че през 1954 година полярно сияние е могло да се наблюдава дори в България – във Варна.

Вижте още:
Как се образува мъглата?
Да си направим лична слънчева дъга